Владетелят на Ада

Уилям Хардистан, заместник-директор на ФБР, вторият по важност човек в Бюрото, се гушеше в арктическото яке, с което му бе услужил един от агентите в Бат. Не каза нищо. Очите му бяха втренчени право напред, в завоите на реката под тях.

Пилотът внезапно дръпна машината нагоре и я издигна на шейсет метра. Изгубиха реката сред снежната вихрушка, лъчите на прожекторите безпомощно затънаха в снежния мрак. Хардистан се размърда неспокойно на седалката си.

— Не се притеснявайте, тъкмо минаваме над Сула. Най-нормално градче, но пък си имат църква. Хич не ми се ще да ви видят виснал на камбанарията сутринта.

— Мерси — каза Хардистан с нисък пресипнал глас, малко по-висок от шепот.

— Често ли правите такива неща?

— Само когато нямам избор. А ти?

Пилотът се изсмя.

— Само когато няма нищо по-интересно за правене.

Хардистан зърна малкото градче да се плъзга под тях. Само тук-таме в някои къщи светеше, останалата част беше потънала в мрак.

— След десет минути пристигаме.

— Това са добри новини, Сид. Ти си превъзходен летец.

Хардистан не знаеше фамилното име на летеца. Бяха му го представили като Сид и това беше всичко. А пилотът нямаше и представа, че спътникът му е вторият човек във ФБР, човек всячески избягвал евтината популярност и успял да преживее режима на Хувър, Уейко, Руби Ридж, Оклахома Сити и скандалите с лабораторията на ФБР — и през цялото това време издигал се по служебната стълбица.

Напред сякаш проблеснаха светлини.

— Какво беше това? — запита Хардистан.

— Може би вашите хора използват прожектори при търсенето.

— Сигурно. Докараха един служебен микробус от Мисула. Има всичко освен сауна.

— А, сауна, не е лошо! — Миг по-късно пилотът добави:

— Май са докарали десетхилядиватови прожектори. Ще улеснят работата.

Той прекара хеликоптера над светлините, провери за жици високо напрежение, после снижи машината. Хардистан почти не усети допира със замръзналата земя. На петнадесетина метра от тях в замъглената от неспирния сняг светлина, засипан със скали, дървета, пръст и останки от разбитите машини се намираше входът към прохода Изгубената следа.

— Какво е станало, да не е имало свличане? — запита Сид, докато Хардистан разкопчаваше колана си.

— На такова ми прилича.

— ФБР вече и свличания ли разследва? — ухили се пилотът.

Хардистан се усмихна уморено.

— Така изглежда. Благодаря ти, Сид. Ако някой път пак ми потрябва пилот за такива случаи, веднага ще те потърся.

— Е, чак пък толкова — каза пилотът и стисна ръката му. Заместник-директорът на ФБР скочи от хеликоптера и затича, като се приведе да избегне все още въртящите се витла.

Джеф Айзък пресрещна Хардистан веднага щом той излезе от обсега на витлата. Айзък беше агентът, който ръководеше офиса в Мисула, беше на двадесет и девет години, най-младият ръководител от Бюрото.

— Здравейте, господин Хардистан — каза той, докато разтърсваше ръката му.

— Джеф, направо не вярвам на очите си! Да докараш микробуса дотук в това време.

— Аз пък не мога да повярвам, че долетяхте с хеликоптер — изрева Айзък, за да надвика излитащата машина. — Хайде да се качим в микробуса, там е малко по-топло.

Микробусът представляваше подвижна лаборатория, оборудвана с всевъзможна електронна апаратура, сателитен приемник за визуални доклади, две кушетки и кухничка. Отвън бучеше мощен генератор. Вятърът блъскаше немилостиво лабораторията и фучеше покрай прозорците и вратите.

Айзък бе разгънал върху масата две карти. Той бързо обясни на Хардистан къде се намират и опасностите, които можеше да създаде времето. После докладва накратко за самата засада, докато заместник-директорът си водеше стенографски записки.

— Било е брилянтно планирано, сър. Направили са капан на конвоя точно тук, в прохода, разрушили са предната и задната охраняващи коли, убили са всичките десетима души от конвоя, взривили са и двата края на прохода, като са предизвикали свличания, които са го блокирали. И това в мрака, при силна виелица, само за пет минути.

— Откъде знаеш колко време им е отнело? — попита Хардистан.

Айзък отиде до един магнитофон.

— Чуйте това. Името на човека е Норман Шийлдс. Той е ловец, рибар и любител радиооператор, живее някъде там… — младият мъж посочи нагоре към планините — … и е чул нападението. Всички телефони в областта са били прекъснати, така че той е събудил един свой приятел радиолюбител, който живее — забележете — в Мейн. Неговият приятел го е включил на телефония, той се обажда в Мисула и те ни го препредадоха.

— Чудесата на съвременните комуникации.

Айзък включи магнитофона и Хардистан се заслуша внимателно в разговора.

— Господин Шийлдс? Обажда се Джеф Айзък, ръководител на Бюрото в Мисула.

— Норман Шийлдс слуша.

— Доколкото разбирам, тази нощ сте чули някакви пукотевици.