Владетелят на Ада

— Мартин, предполага се, че в страната има най-малко 75000 активни членове на групи на ненавистта. Според нас може да са и 750000, ако включим и симпатизантите, които не спадат към активните членове. Броят се увеличи неимоверно след Уейко и историята с Ранди Уивър. Ние го очаквахме. Това обаче, което ни шокира, е, че броят скочи и след Оклахома Сити.

„Какво ли цели с това? — чудеше се Вейл. — И какво, по дяволите, правя тук аз? Кога ще си дойде на думата?“

— Джими, изкарай Светилището — каза тя. После се обърна към Вейл. — Да сте чували някога за една група на име Църквата на Светилището на Бога и Божия гняв, Мартин?

Той се замисли за няколко секунди.

— Не беше ли някакъв генерал смотаняк от операция „Пустинна буря“ свързан с тях?

— Джошуа Енгстрьом. Но в Пустинна буря той беше полковник, не генерал. Става генерал едва когато излиза в оставка. Генерал от Националната гвардия в Монтана.

На екрана се появи снимката на Енгстрьом: плешив, със здрава, висока фигура, малко напълнял около кръста, със защитни дрехи и пистолет на колана, автоматична пушка в едната ръка и Библията в другата, застанал до един танк в пустинята заедно с десетина войници. Повечето войници се усмихваха, но лицето на Енгстрьом беше студено и безизразно като маска.

— Това е Енгстрьом в Пустинна буря, 1990 година.

— Спомням си тази снимка — каза Вейл, загледан в лицето на Енгстрьом. — Той имаше прякор…

— Проповедника.

— Точно така.

— Извади другата, Джими.

Втората фотография се различаваше рязко от първата — беше моментна снимка, размита, избледняла и размита от влага.

— Виетнам, 1973 година — каза Кастен.

Енгстрьом с шестима войници в джунглата. Гледат с пренебрежение, дори ядосано, обектива. Корав мъжага с късо подстригана коса и вече прошарена брада. Всички са голи до кръста, с ленти, препасани около главите. Всички са със защитни панталони и тежки обувки, на някои от кончовите им стърчат дръжките на ножове. По голите им гърди са кръстосани патрондаши, от кобурите по бедрата им висят пистолети, а в ръцете си държат какво ли не: Узи, АР-14, М-1А, всички оборудвани с оптически прицели. Страховита фотография.

Хайнс даде увеличение върху лицето на Енгстрьом. Съсредоточено изражение, огнени, почти маниакални очи, извикващи в представите образите на други фанатици — Джон Браун на бесилката; Джим Джоунс в Гвиана, Върнън Хауел, който по-късно ще се преименува в Дейвид Кореш, в Уейко, в навечерието на личния му Армагедон.

— Мъжът отдясно на Енгстрьом е Робърт Шрак — каза Кастен. — Прякорът му е Черния Боби. До него е Дейвид Мецингер. Сега Шрак е заместник на Енгстрьом, а Мецингер е пасторът на една от четирите църкви, които съставляват Светилището. Този отдясно с белега на лицето е Гари Джордан. Мъжът с брадата и слънчевите очила, коленичил отляво, държи 50-калиброва карабина с оптически мерник. Снайперистка пушка, не е на въоръжение в армията. Той и онзи в средата са или мъртви, или просто не можем да удостоверим самоличността им.

— Не можете ли да ги откриете в армейските архиви?

— Изобщо няма такива. Енгстрьом е водил група, наречена „Фантом“. Черни операции. Мисията им е била толкова секретна, че всички архиви и за нея, и за членовете й са били унищожени. Тя дори и не е упомената в служебното досие на Енгстрьом. Всичко, което се казва там е, че е служил във военното разузнаване във Виетнам от 1967 до 1975 година.

— Толкова дълго?

— Е, зависи от гледната точка — отвърна Кастен. — Сега погледнете снимката от Пустинна буря. Момчетата се усмихват, всички освен Енгстрьом, чието изражение не се е променило и след двайсет години. Вижте Шрак, който е застанал точно до него, и двамата млади мъже, коленичили пред него. Този точно пред него е Гари Джордан, а другият, коленичил до Болинджър, е Карл Ренц. И двамата са пастори на Енгстрьом.

— Пастори ли? — удиви се Вейл.

— Те са пастори на четирите църкви на Светилището.

— Този Мецингер, за когото споменахте, е третият пастор. Кой е четвъртият?

— Джеймс Джоузеф Рейни, последният от тексаските рицари от ордена на Бялата камелия.

— Добрият генерал е с широки интереси.

— Джими, събери я със снимката на президента от Пустинна буря.

— Веднага — отговори червенокосият младеж. Още една фотография се появи до другите — тази на Лорънс Пенингтън, застанал пред една карта с показалка в ръка.

— Ирония на съдбата е, че Лорънс Пенингтън е президент на САЩ, а Енгстрьом е водачът на една от най-опасните групи на ненавистта в страната — каза Кастен.

— Къде е иронията? — попита Вейл.

— Иронията е там, че Енгстрьом ненавижда Пенингтън, а Пенингтън дори и не е подозирал за съществуването на Енгстрьом.

И Кастен му разказа историята.

9.

Близо до Ке Сан, Южен Виетнам, 31 януари 1968.

Северновиетнамците отпразнуваха първата нощ на Тет, виетнамската лунна Нова година, с масирани нападения срещу американските и южновиетнамските бойни части. Осемдесет и пет хиляди виетнамски партизани заляха страната, а зад тях, готови да хукнат подире им, бяха в готовност още 85 000.

— Рота Чарли, тук Фокс, чувате ли ме?

— Чувам те, Фокс.