Властелинът на пръстените

Но внезапно огледалото стана съвсем черно, тъй черно, сякаш бе зейнал отвор в белия свят и Фродо гледаше към пустотата. Сред мрачната бездна се появи Око, то бавно растеше, докато изпълни почти цялото Огледало. Тъй страшно бе то, че Фродо стоеше вкаменен, без сили да извика или да отклони погледа си. Огън обрамчваше Окото, но самото то бе изцъклено, жълто като котешко, бдително и съсредоточено, а черният разрез на зеницата се отваряше към бездънна яма, прозорец към нищото.

Сетне Окото взе да блуждае, взирайки се ту насам, ту натам; и ужасеният Фродо знаеше със сигурност, че сред много други неща то търси и него. Но знаеше и това, че то не може да го види… освен ако той сам пожелае. Увисналият на верижка около шията му Пръстен натежа, стана по-тежък от огромен камък и повлече главата му надолу. Огледалото сякаш се загряваше и над водата се виеше пара. Фродо се плъзгаше напред.

— Не докосвай водата! — тихо каза Владетелката Галадриел. Видението избледня и Фродо откри, че гледа към хладните звезди, примигващи в сребърния купел. Цял разтърсен от тръпки, той отстъпи назад и погледна Владетелката.

— Знам последното ти видение — каза тя, — защото то бе и в моите мисли. Не бой се! Но не смятай, че само с песни сред дърветата или дори с тънките стрели на елфическите лъкове опазваме и защитаваме земите на Лотлориен от Врага. Казвам ти, Фродо, че и докато разговарям с теб, аз усещам Мрачния владетел и знам мислите му или поне всички негови мисли, свързани с елфите. А той открай време се мъчи слепешком да съзре мен и мислите ми. Ала вратата все още е затворена!

Тя вдигна белите си ръце и протегна разперени длани на изток в жест на отхвърляне и отказ. Високо горе ясно сияеше Еарендил, любимата на елфите Вечерна звезда. Тъй ярък бе той, че фигурата на елфическата Владетелка хвърляше неясна сянка по земята. Под лъчите му на ръката й проблесна пръстен; той лъщеше като полирано злато, обвито в сребриста светлина, и на него блещукаше бял камък, сякаш Вечерницата бе слязла да си почине върху десницата й. Фродо благоговейно се взря в пръстена; внезапно му се стори, че е разбрал.

— Да — каза тя, предугаждайки мисълта му, — не е разрешено да се говори за него и Елронд не можеше да наруши тайната. Ала не е възможно да го скрием от онзи, що носи Пръстена и е видял Окото.

Наистина в страната Лориен, на пръста на Галадриел се съхранява един от Трите. Това е Нения, Елмазеният Пръстен, и аз съм негова пазителка. Онзи подозира, ала не знае… все още. Не разбираш ли сега, че идваш към нас със стъпките на Съдбата? Ако се провалиш, оставаме беззащитни пред Врага. Ала ако успееш, могъществото ни ще отслабне, Лотлориен ще повехне и приливите на Времето ще я отнесат. Ще трябва да заминем на Запад или да залинеем, да се превърнем в прост народ, обитаващ долини и пещери, бавно да забравяме и да чезнем в забрава.

Фродо приведе глава.

— И кое избирате? — запита той най-сетне.

— Да става каквото ще става — отвърна тя. — Любовта на елфите към земите и творенията им е по-дълбока от морските бездни, мъката им е вечна и никога не ще утихне докрай. И все пак те по-скоро биха отхвърлили всичко, отколкото да се покорят на Саурон, защото сега го познават. Ти не си отговорен за съдбата на Лотлориен, а само за изпълнението на своята Задача. Ала ако не бе безполезно, бих могла да мечтая Единственият Пръстен изобщо да не е бил изковаван или да бе останал изгубен завинаги.

— Вие сте мъдра, безстрашна и прекрасна, Владетелко Галадриел — каза Фродо. — Ако поискате Единствения Пръстен, ще ви го дам. За мен тия дела са прекалено велики.

Изведнъж прозвуча ясният смях на Галадриел.

— Владетелката Галадриел може и да е мъдра — каза тя, — но ето че срещна достоен съперник по любезност. Ти кротко си отмъсти за това, че изпитах сърцето ти при първата ни среща. Проницателен става взорът ти. Не отричам, сърцето ми страстно желаеше онова, което предлагаш. Дълги години обмислях какво бих могла да сторя, ако Великият Пръстен попадне в ръцете ми. И виж ти! Той е тук, под ръката ми. По много пътища работи злото, замислено в древни дни, и няма значение дали Саурон ще се въздигне, или ще рухне. Нима не ще е достойно за неговия Пръстен дело, ако го отнема чрез сила или чрез страх от своя гост? И ето че най-сетне всичко се сбъдва. Ти ще ми дадеш Пръстена доброволно! На мястото на Мрачния владетел ще поставиш Кралица. И аз не ще бъда мрачна, а прекрасна и страшна като Утрото и Нощта! Красива като Морето, като Утрото, като Снега по Планината! Страховита като Бурята и Мълнията! По-могъща от земните недра. Всички ще ме обичат до болка и отчаяние!

Тя вдигна ръка и от нейния пръстен бликна ярка светлина, която освети само нея, а всичко останало потъна в мрак. Сега стоеше пред Фродо и изглеждаше безмерно висока, непоносимо прекрасна, страхотна и божествена. После ръката се отпусна, светлината помръкна, внезапно тя отново се разсмя и — о, чудо! — беше се смалила: облечена в проста бяла дреха, крехка елфическа жена с нежен, мек и печален глас.