Властелинът на пръстените

— За мен всичко бе изключително странно — каза Боромир. — Може да е било само проверка и тя да е смятала, че чете мислите ни за някакви свои добри цели; ала бих казал едва ли не, че тя ни изкушаваше, предлагайки неща, които уж са в нейна власт. Едва ли е нужно да казвам, че не пожелах да я слушам. Хората от Минас Тирит държат на думата си.

Но той не каза какво е помислил, че му предлага Владетелката. Колкото до Фродо, той мълчеше въпреки настоятелните въпроси на Боромир.

— Тя дълго те държа в погледа си, Носителю на Пръстена — каза гондорецът.

— Да — промълви Фродо, — но ще запазя в мислите си каквото е проникнало в тях.

— Е, пази се! — рече Боромир. — Не вярвам много на тая елфическа Владетелка и нейните цели.

— Не говори зло за Владетелката Галадриел! — строго каза Арагорн. — Не знаеш за какво говориш. В нея и в цялата тази страна няма зло, стига човек да не го донесе в себе си. А тогава тежко му! Но тази нощ за пръв път, откакто напуснах Ломидол, ще спя без страх. И дано да спя дълбоко, та да забравя за малко скръбта си! Уморен съм телом и духом.

Той се просна на постелята и мигом потъна в дълъг сън. Скоро останалите последваха примера му и нито шум, нито видение смути дрямката им. Когато се събудиха, откриха, че светлият ден е огрял ливадата пред шатрата и слънчевите лъчи блестят по танцуващите струи на фонтана.

Доколкото можеха да си спомнят те прекараха няколко дни в Лотлориен. През целия им престой грееше ясно слънце, само от време на време лек дъждец се сипеше и отминаваше, оставяйки зад себе си всичко свежо и чисто. Въздухът беше прохладен и мек, сякаш бе пролет, но пътниците усещаха наоколо дълбокото и замислено спокойствие на зимата. Струваше им се, че не се занимават почти с нищо, освен с трапези, напитки, почивка и разходки сред дърветата; и това им стигаше.

Не бяха виждали отново Владетеля и Владетелката и рядко разговаряха с елфите; изглежда, повечето от тях не знаеха или не желаеха да използуват западняшкия език. Халдир се бе сбогувал с тях и се бе завърнал отново към северната граница, където бдяха много елфи, откакто Отрядът донесе вести от Мория. Леголас почти непрекъснато бе сред Галадримите и след първата нощ вече не спеше със спътниците си, макар че се връщаше да похапне и да поговори с тях. Когато тръгваше надалеч из страната, той често взимаше Гимли със себе си и останалите се учудваха на тази промяна.

Сега, докато седяха заедно или се разхождаха, спътниците често разговаряха за Гандалф и в мислите им ясно се завръщаше всеки негов жест, всяка дума. Докато телата им се изцеляваха от болка и умора, скръбта от загубата ставаше все по-остра. Те нерядко чуваха как наблизо пеят елфически гласове и разбираха, че тези песни оплакват гибелта му, защото долавяха неговото име сред нежните, неразбираеми слова.

Митрандир, Митрандир — пееха елфите, — о, Странник Сив! Защото тъй обичаха да го наричат те. Но ако Леголас се случеше с Отряда, отказваше да превежда песните, твърдейки, че не е тъй изкусен и че за него скръбта все още е много силна и се нуждае от сълзи, а не от песни.

Фродо пръв изля малко от мъката си в колебливи слова. Той рядко изпитваше нужда да съчини песен или стих; дори в Ломидол бе слушал, вместо да пее, макар в паметта му да бе събрано много от онова, що други бяха създали преди него. Но сега, когато седеше край фонтана в Лориен и чуваше около себе си гласовете на елфите мисълта му се въплъти в песен, която му се стори красива, ала щом опита да я повтори на Сам, останаха само късчета, повехнали като шепа съсухрени листа:

Сред Графството, в вечерен мрак
чух стъпките му да ехтят;
а призори потегли пак
безмълвно на далечен път.
От Пущинак до морски плаж,
от леден хълм до южен зной,
през таен вход със дракон страж,
през мрачен лес вървеше той.
С джудже и хобит, елф, човек,
със простосмъртен и с велик,
със звяра и с орела лек
делеше тайния език.

В левица — меч, в десница — цяр,

товар почти непоносим;
гръмовен глас, пламтяща жар,
самотен морен пилигрим.
Той бе и весел, и гневлив,
премъдрост древна бе събрал;
под вехта шапка старец сив,
ръка на жезъла подпрял.
На моста се изправи сам и
с Мрак и Огън влезе в бой;
строши се жезълът му там,
сред Хазад-дум загина той.

— Ама вие комай скоро ще надминете господин Билбо! — обади се Сам.

— Не ми се вярва — каза Фродо. — Но това е най-доброто, което мога да съчиня.

— Е, господин Фродо, ако пак опитате, дано да кажете и една-две думи за фойерверките му. Нещо такова: