Властелинът на пръстените

Ракети чудни той роди —
цветя, и слънце, и звезди,
или след тътен златен дъжд
изсипваше се изведнъж.

— Макар че заслужават далеч по-висока възхвала.

— Не, оставям го на теб, Сам. Или може би на Билбо. Но… о, не мога повече да говоря за това. Непоносимо е да мисля как ще му съобщя тази вест.

Една вечер Фродо и Сам се разхождаха из прохладния здрач. Двамата отново бяха неспокойни. Върху Фродо изведнъж бе паднала сянката на раздялата — нещо му подсказваше, че наближава времето да напусне Лотлориен.

— Какво мислиш сега за елфите, Сам? — рече той. — Някога ти зададох същия въпрос… сякаш бе много отдавна, но оттогава до днес си видял много повече.

— Наистина много видях! — каза Сам. — И смятам, че има елфи и елфи. Във всички личи по нещо елфическо, но не са еднакви. Ето, тукашният народ не е бездомен, не скита и изглежда малко по-близък до нас — те сякаш са част от тая земя, по-сродени с нея, отколкото дори хобитите са част от Графството. Трудно е да се каже дали те са създали страната, или страната ги е създала, ако ме разбирате. Удивително спокойно е тук. Като че нищо не се случва и никой не желае да се случи нещо. Ако в това има някаква магия, то тя е нейде дълбоко тук, където не мога да я пипна с пръст, тъй да се каже.

— Навсякъде можеш да я видиш и усетиш — каза Фродо.

— Е, не се вижда някой да я създава. Няма фойерверки, каквито правеше горкият Гандалф. Питам се защо ли толкова дни не се мяркат, Владетелят и Владетелката. Струва ми се, че тя би могла да стори някое и друго вълшебство, ако е в настроение. Как ми се ще да видя малка елфическа магия, господин Фродо!

— А пък на мене не. Доволен съм от престоя. И не ми липсват фойерверките на Гандалф, а рошавите му вежди, буйният му нрав и гласът му.

— Прав сте — каза Сам. — И не мислете, че придирям. Често исках да видя малко магия като в старите приказки, но никога не съм чувал за по-хубава страна от тази тук. То е като да си едновременно и у дома, и на празник, нали ме разбирате. Все едно започвам да чувствувам, че ако ще трябва да продължим пътя, време е да приключваме. Незапочнатата работа най-бавно свършва — обичаше да казва моят старик. Със или без магия, не ми се вярва тукашните елфи да могат да ни помогнат с нещо повече. Мисля си, че Гандалф най-много ще ни липсва, когато напуснем този край.

— Боя се, че си съвсем прав, Сам — отвърна Фродо. — И все пак много се надявам да видим отново Владетелката на елфите, преди да си заминем.

Още не бе довършил и видяха как Владетелката Галадриел се задава, сякаш в отговор на мислите им. Висока, бяла и прекрасна, тя крачеше под дърветата. Не изрече нито дума, само им кимна.

Завивайки настрани, тя ги поведе към южните склонове на хълма Карас Галадон. Минаха през отвор във висок, зелен жив плет и се озоваха в затворена градина. Тук не растяха дървета и потайното кътче лежеше под открито небе. Вечерните звезди бяха изгрели и белите им пламъчета грееха над горите на запад. По дълга поредица от стъпала Владетелката се спусна в дълбока зелена падина, през която ромолеше сребристият поток, извиращ от фонтана на хълма. На дъното имаше широк и плитък сребърен купел върху нисък пиедестал, изсечен като разклонено дърво, а до него стоеше сребърна кана.

Галадриел напълни купела до ръба с вода от потока, дъхна над нея и когато водата отново се успокои, заговори:

— Това е Огледалото на Галадриел. Доведох ви тук, за да погледнете в него, ако желаете.

Въздухът бе неподвижен, падината — мрачна, Владетелката на елфите стоеше висока и бледа.

— Какво да търсим в него и какво ще видим? — запита Фродо, изпълнен с благоговение.

— По моя заповед Огледалото може да разкрие много неща — отвърна тя, — а на някои мога да покажа каквото желаят да видят. Но Огледалото показва и онова за което не го молят, а то често е по-странно и по-полезно от нещата, които искаме да съзрем. Не мога да кажа какво ще видите, ако оставите Огледалото само да избира. То показва отминалото, настоящето и онова, що може да се случи. Ала и най-мъдрите невинаги успяват да разберат кое от тях разкрива. Желаете ли да погледнете? Фродо не отговори.

— А ти? — обърна се тя към Сам. — Мисля, че твоят народ би нарекъл това магия, макар че не разбирам какво имат предвид; те като че използуват същата дума и за лукавството на Врага. Но ако тази дума ти харесва, това е магията на Галадриел. Нали каза, че искаш да видиш елфическа магия?

— Казах — отвърна Сам, леко разтреперан, обзет от страх и любопитство. — Ще надникна, госпожо, ако ми разрешите. И не бих имал нищо против да хвърля едно око към дома — подхвърли той настрани, към Фродо. — Сякаш е минало ужасно много време, откакто съм на път. Но най-вероятно ще видя само звезди или нещо, дето не го разбирам.

— Най-вероятно — нежно се разсмя Владетелката. — Но хайде, гледай и виж каквото можеш. Не докосвай водата!

Сам стъпи върху пиедестала и се приведе над купела. Водата изглеждаше плътна и мрачна. Звездите се отразяваха в нея.