Властелинът на пръстените

— И наистина би било прибързано да го кажеш — твърдо изрече Галадриел. — Нито едно дело в живота на Гандалф не бе безполезно. Тези, които са го следвали, не са познавали мислите му и не могат да разкажат за главната му цел. Но както и да стоят нещата с водача, последователите му са безупречни. Не съжалявай, че си посрещнал джуджето. Ако нашият народ бе прекарал дълги години в изгнание далеч от Лотлориен, то кой от Галадримите, дори Келеборн Мъдрия, би отминал и не би пожелал да погледне древната родина дори ако тя се е превърнала в драконова бърлога? Мрачна е водата на Хелед-зарам, студени са изворите на Кибил-нала и прекрасни бяха колонните зали на Хазад-дум в Старите времена, преди да паднат могъщите крале на каменните подземия.

И тя се усмихна към Гимли, който седеше изчервен и печален. А джуджето, чувайки имената, изречени на собствения му древен език, вдигна очи и срещна нейния поглед и му се стори, че надничайки внезапно в сърцето на неприятел, е срещнал там любов и разбиране. По лицето му се изписа изумление, сетне той отвърна на усмивката. Изправи се неловко, поклони се по маниера на джуджетата и каза:

— Но още по-прекрасни са живите земи на Лориен, а Владетелката Галадриел е по-прелестна от всички скъпоценни камъни, укрити под земята!

Настъпи мълчание. Най-сетне Келеборн отново заговори:

— Не знаех, че положението ви е толкова лошо. Нека Гимли прости суровите ми слова — роди ги тревогата в сърцето ми. Ще сторя каквото мога, за да помогна на всекиго според волята и нуждата му, но особено на онзи от дребния народ, който носи товара.

— Ние знаем задачата ти — каза Галадриел, гледайки към Фродо. — Но тук не ще говорим открито за нея. Ала може би ще се окаже, че ненапразно си дошъл да дириш помощ в тази страна, както явно е възнамерявал и Гандалф. Защото Владетелят на Галадримите се слави като най-мъдър сред елфите на Средната земя и дори кралете не могат да ви дадат подаръците, с които ще ви дари той. От най-ранни дни живее той на запад и аз живея с него от незапомнени времена; още преди падането на Нарготронд и Гондолин минах през планините и през всички епохи на света двамата се борихме срещу бавното поражение. Аз сама свиках за пръв път Белия съвет. Ако не се бяха провалили замислите ми, начело щеше да стои Гандалф Сивия и може би тогава всичко щеше да е другояче. Ала и днес още има надежда. Не ще ви давам съвети, не ще кажа: правете това или онова. Защото не с дела и планове, не с избор на един или друг път мога да помогна, а само със знанията за онова, що е било, и отчасти за онова, що ще бъде. Но ето какво ще ви кажа: вашата Задача се крепи върху острието на нож. Отклонете се само за миг — и тя ще се провали за всеобща погибел. И все пак, докато Отрядът е верен, остава надежда.

И подир тези думи тя ги обгърна с взора си, а сетне проницателно ги изгледа един по един. Никой освен Леголас и Арагорн не устоя на погледа й. Сам бързо се изчерви и наведе глава.

Накрая Владетелката Галадриел ги освободи от плена на очите си и се усмихна.

— Прогонете тревогата от сърцата си — каза тя. — Тази нощ ще спите в мир.

Пътниците въздъхнаха и изведнъж се почувствуваха изморени като след дълъг и подробен разпит, макар да не бяха изрекли нито дума.

— Вървете сега! — каза Келеборн. — Изтощени сте от скръб и дълъг път. Вашата Задача не ни засяга пряко, но ще получите убежище в този Град, докато оздравеете и съберете сили. Сега ще си починете, а разговорите за бъдещия ви път ще отложим за по-късно.

За голямо задоволство на хобитите тази нощ Отрядът спа на земята. Елфите им разпънаха шатра сред дърветата до фонтана и положиха в нея меки постели; после им пожелаха покой с прекрасните си елфически гласове и се оттеглиха. Известно време пътниците разговаряха за предната нощувка сред дърветата, за пътуването през деня и за Владетеля и Владетелката; все още не бяха сбрали смелост да мислят за бъдещето.

— Защо се изчерви, Сам? — обади се Пипин. — Много бързо се предаде. Всеки би помислил, че нещо ти тежи на съвестта. Дано не е нищо по-лошо от порочен план да ми задигнеш одеялото, — Не съм си и мислил за подобно нещо — отвърна Сам, който не бе в настроение за шеги. — Ако искаш да знаеш, почувствувах се, като че стоя гол-голеничък и това не ми хареса. Тя сякаш надничаше в мен и ме питаше какво ще сторя, ако ми даде възможност да избягам обратно в Графството и да си имам хубава малка дупка и… и моя си градинка.

— Чудна работа — каза Мери. — Почти същото усетих и аз, само че… само че… е, мисля, че няма да ви кажа повече — смутено завърши той.

Изглежда, всички бяха минали през едно и също премеждие — всеки бе усетил, че му предлагат избор между лежащата напред сянка, изпълнена със страх, и нещо, което страстно желае. То ясно се очертаваше пред мисления му взор и за да го получи, трябваше само да кривне от пътя и да остави на други Задачата и войната против Саурон.

— Освен това на мен ми се стори — каза Гимли, — че изборът ми ще остане в тайна и само аз ще знам за него.