Властелинът на пръстените

— Не знам какво имаш предвид — отвърна водачът на елфите. — Дрехите са хубави и платът е добър, защото е изтъкан в тази страна. Разбира се, това е елфическо облекло, ако такъв е смисълът на въпроса ти. Лист и клон, вода и камък — те сбират цвета и красотата на всички тия неща, които обичаме под здрача на Лориен, защото каквото и да излезе изпод ръцете ни, влагаме в него мисълта за онова, което обичаме. Ала дрехите не са брони и не ще отклонят копие или меч. Ще ви служат добре — те са леки за носене, топли или прохладни в зависимост от времето. И ще ви окажат неоценима помощ, за да се укриете от неприятелски очи, независимо дали бродите сред камъни или сред дървета. Наистина сте заслужили най-високата благосклонност на Владетелката. Самата тя заедно със свитата си изтъка плата; а ние никога до днес не сме дарявали чужденци с носията на нашия народ.

След закуска Отрядът се сбогува с ливадата край фонтана. Мъка тегнеше в сърцата им; бяха обикнали това прекрасно място като роден дом, макар че не можеха да изброят колко дни и нощи са прекарали тук. Докато стояха, загледани за миг към блесналата под слънцето вода, по зелената трева се зададе Халдир. Фродо радостно го поздрави.

— Завърнах се от Северните граници — каза елфът — и отново ме пращат за ваш водач. Облаци от пара и дим изпълват Смутнолейската долина, тревожни са планините. Грохот долита от земните недра. Ако някой от вас бе решил да се върне на север, към дома, нямаше да може да мине по този път. Но да вървим! Сега пътят ви води на юг.

Закрачиха през Карас Галадон и зелените пътища бяха пусти, но из дърветата над тях нашепваха и пееха безброй гласове. Пътниците вървяха мълчаливо. Най-сетне Халдир ги поведе по южните склонове на хълма и отново стигнаха до огромната порта, окичена с лампи, излязоха по белия мост и напуснаха града на елфите. Отклониха се от павирания път и поеха по пътека, която минаваше и отминаваше през гъсталак от малорни, лъкатушеше през хълмисти гори, изпълнени със сребристи сенки, и водеше все надолу, на югоизток, към бреговете на Реката.

Бяха извървели десетина мили и наближаваше пладне, когато достигнаха висока зелена стена. Минаха през един отвор и изведнъж излязоха на открито. Пред тях се простираше дълга ливада с ослепително зелена трева, сред която под слънцето проблясваха цветчетата на златния еланор. Ливадата се преливаше в златна ивица земя с ясно очертани граници — отдясно, на запад, се лееше искрящият Сребропът; отляво, на изток, Великата река влачеше необятните си, дълбоки и мрачни вода. И от двете страни горите продължаваха на юг, докъдето поглед стигаше, ала речните брегове бяха голи и безплодни. Нито един малорн не издигаше златни клони извън земите на Лориен.

Малко преди сливането на реките край брега на Сребропът имаше пристан от бял камък и бели греди. До него бяха закотвени множество лодки и баркаси. Някои бяха ярко оцветени и блестяха в сребро, злато и зеленина, но повечето бяха бели или сиви. За пътниците бяха приготвени три малки сиви лодки и елфите подредиха багажа им вътре. Добавиха и топчета въже, по три за всяка лодка. Въжето изглеждаше тънко, но здраво, меко като коприна и сиво на цвят като елфическите плащове.

— Какво е това? — запита Сам и повдигна едно топче, което лежеше на ливадата.

— Въже, разбира се! — отвърна един елф откъм лодките. — Никога не пътувай без въже! И то не какво да е, а дълго, здраво и леко. Тия са тъкмо такива. Много пъти може да ви помогнат в беда.

— Няма нужда да ми го казвате! — заяви Сам. — Тръгнах без въже и оттогава до днес все се тревожа. Питах се обаче от какво са направени тия, защото разбирам нещичко от въжарство — семеен занаят, може да се каже.

— Изработени са от хитлаин — каза елфът, — но няма време да те уча как се правят. Ако знаехме, че това изкуство ти доставя удоволствие, можехме много да ти разкрием. Но сега — уви! — ще трябва да се задоволиш с подаръка, освен ако някой ден се завърнеш насам. Дано ти послужи добре!

— Елате! — каза Халдир. — Вече всичко е готово. Качете се в лодките. Но внимавайте отначало!

— Послушайте го! — казаха останалите елфи. — Тия лодки са изработени изкусно, леки са и не приличат на лодките на другите народи. Колкото и да ги товарите, не ще потънат, ала в несръчни ръце стават своенравни. Преди да потеглите надолу по течението, разумно ще е да свикнете с качването и слизането тук, където има пристан.