Властелинът на пръстените

— Освен това той крие истинското си име и не разрешава да го пишат и изричат — добави Арагорн. — Не използува и белия цвят. Орките, служещи на Барад-дур, носят знака на Червеното Око. — Той постоя замислен и най-сетне каза: — Предполагам, че това „С“ значи Саруман. Злото се надига в Исенгард и Западът вече не е вън от опасност. Сбъдват се тревогите на Гандалф: предателят Саруман по някакъв начин е узнал за пътешествието ни. Вероятно знае и за гибелта на Гандалф. Някои от морийските преследвачи може да са заблудили бдителността на Лориен или пък са заобиколили тази страна и по други пътища са стигнали до Исенгард. Орките се движат бързо. Но Саруман има много начини да си доставя вести. Спомняте ли си птиците?

— Е, нямаме време за гатанки — каза Гимли. — Да отнесем Боромир!

— Но после ще трябва да решим гатанките, ако искаме правилно да изберем пътя си — отвърна Арагорн.

— Може да няма правилен избор — каза Гимли.

Джуджето взе секирата си и отсече няколко клона. Вързаха ги с тетиви от лъковете и разстлаха плащовете си върху рамката. На това простичко смъртно ложе пренесоха тялото на другаря си до брега заедно с ония трофеи от последната му битка, които избраха да изпратят с него. Пътят бе кратък, ала задачата не бе лека, защото Боромир беше висок и едър мъж.

Арагорн остана край водата да пази носилката, докато Леголас и Гимли се втурнаха към Парт Гален. Дотам имаше повече от миля и мина доста време, докато се върнат с две лодки, гребейки енергично край брега.

— Странна история имаме да разкажем! — рече Леголас. — На брега бяха само две лодки. Не открихме никаква следа от третата.

— Минавали ли са орки оттам? — запита Арагорн.

— Не забелязахме такова нещо — отговори Гимли. — Орките биха задигнали или унищожили всички лодки и багажа.

— Ще огледам почвата, когато се върнем — каза Арагорн. Положиха Боромир сред лодката, която щеше да го отнесе. Сгънаха сивата качулка и елфическия плащ и ги поставиха под главата му. Сресаха дългата черна коса и я разстлаха по раменете му. Златният пояс от Лориен блестеше на кръста му. Отстрани поставиха шлема му, а в скута му сложиха разсечения рог и дръжката и отломките от неговия меч; под нозете му натрупаха вражеските мечове. После вързаха носа за кърмата на другата лодка и го изтеглиха във водата. Печално загребаха покрай брега и като се отклониха в бързотечния ръкав, отминаха ливадата Парт Гален. Сияеха стръмните склонове на Тол Брандир — вече бе пладне. Продължиха на юг и като златна омара пред тях се надигнаха мъглите на Раурос. Свистенето и гърмежът на водопада разтърсваха безветрения въздух.

Скръбно отпуснаха погребалната лодка — легнал в нея, спокоен и умиротворен, Боромир се плъзна по лоното на бързите води. Течението го пое, докато другарите му удържаха с весла лодката си. Той мина край тях и лодката му бавно отплава, смали се като тъмна точица сред златната светлина; после изведнъж изчезна. Все тъй ревеше Раурос. Реката бе поела Боромир, син на Денетор, и в Минас Тирит вече никога не го видяха да стои сутрин, както бе свикнал, на Бялата кула. Но още дълго разказваха в Гондор, че елфическата лодка преминала водопада и кипналото езеро и през Осгилиат, през устията на Андуин, го отнесла към Великото Море в звездната нощ.

Тримата другари постояха безмълвно, загледани подир лодката. После Арагорн заговори:

— Ще се взират за него от Бялата кула, но не ще се завърне той ни от планината, ни от морето.

И той бавно запя:

Над степи и блата в Рохан, обраснали с трева,
от Запад вятър долетя, край крепостта повя.
„Каква ли вест от Запада ми носиш, ветре, ти?
Видя ли Боромир Могъщ под грейнали звезди?“
„Видях да язди през реки — те седем са на брой;
сред пущинака го видях, ала изчезна той
из сенките на Севера, из дивия простор.
Запитай Северняка за сина на Денетор.“
„О, Боромир! От кулите на Запад пращам взор,
ала не се завръщаш ти от пустия простор.“

После запя Леголас: