Властелинът на пръстените

— Ненапразно се ронят листата на Лориен — каза Арагорн. — Това не е изтървано случайно — захвърлено е като знак за всеки, който би могъл да ги преследва. Мисля, че с тази цел Пипин е избягал от тълпата.

— Значи поне той е бил жив — каза Гимли. — И е владеел както главата, така и краката си. Това ме обнадеждава. Ненапразно ги преследваме.

— Да се надяваме, че не е платил прекалено скъпо за дързостта си — каза Леголас. — Хайде! Да продължаваме! Сърцето ми изгаря при мисълта за тези весели младежи, подкарани като добитък.

Слънцето превали пладне и бавно взе да слиза по небето. Откъм далечния морски Юг долетяха леки облачета и отминаха с ветреца. Слънцето залезе. Сенките се надигнаха зад тях и протегнаха дългите си ръце откъм Изтока. Преследвачите продължаваха, без да спрат. Отминал бе един ден от гибелта на Боромир, а орките още бяха далеч напред. Вече не ги видяха нито веднъж из гладката равнина.

Когато наоколо се сгъстиха нощните сенки, Арагорн спря. През целия ден само два пъти бяха прекъснали своя бяг за кратка почивка и сега дванадесет левги ги деляха от източната стена, където бяха стояли на разсъмване.

— Ето че стигнахме до труден избор — каза той. — Да почиваме ли нощем, или да продължаваме, додето ни остават воля и сили?

— Спрем ли, за да спим, враговете ще ни изоставят далеч назад, освен ако и те си почиват — каза Леголас.

— Не трябва ли и орките да спират по пътя? — запита Гимли.

— Орките рядко пътуват на открито под слънцето, ала тия го сториха — отвърна Леголас. — Едва ли ще почиват през нощта.

— Но ако вървим нощем, не можем да проследим дирите им — възрази Гимли.

— Доколкото виждат очите ми, дирите са прави и не завиват нито наляво, нито надясно — каза Леголас.

— Навярно бих успял да ви водя по усет из мрака и да поддържам посоката — каза Арагорн, — но ако се залутаме или те се отклонят, тогава на разсъмване може дълго да се бавим, преди отново да намерим следата.

— А има и още нещо: само денем можем да видим дали някоя диря не води настрани — допълни Гимли. — Ако някой пленник избяга или бъде подкаран в друга посока, да речем към Великата река и Мордор, може да отминем следите, без изобщо да разберем.

— Вярно е — каза Арагорн. — Но ако добре съм разчел дирята, орките на Бялата ръка са надделели и сега целият отряд е на път към Исенгард. Посоката, в която вървят, подкрепя догадките ми.

— Ала би било прибързано да сме сигурни в решенията им — каза Гимли. — Ами бягството? В мрака бихме отминали следата, която те доведе до брошката.

— Подир този случай орките ще бъдат двойно по-бдителни, а пленниците още по-изморени — каза Леголас. — Вече не ще има бягство, ако ние не помогнем. Нямам представа как ще го направим, но първо трябва да ги догоним.

— И все пак дори аз, джудже, предприело много пътешествия и не последно по издръжливост сред своя народ, не мога да тичам безспирно чак до Исенгард — каза Гимли. — И моето сърце изгаря, и аз бих тръгнал веднага, но сега трябва да си почина малко, за да тичам по-добре. А ако ще почиваме, то непрогледната нощ е най-подходяща за това.

— Казвах ви, че изборът с труден — рече Арагорн. — Как да приключим този спор?

— Ти си наш водач и изкусен ловец — каза Гимли. — Решавай ти.

— Сърцето ми жадува да продължим — каза Леголас. — Но не бива да се разделяме. Ще послушам решението ви.

— На неудачник отстъпвате избора — каза Арагорн. — Откакто минахме през Аргонат, решенията ми са все погрешни. — Той замълча и дълго гледа на северозапад из прииждащата нощ. Накрая каза: — Няма да вървим в тъмнината. Твърде голям ми се струва рискът да пропуснем нови дири, които се присъединяват или се откъсват от главната. Ако луната светеше достатъчно, щяхме да я използуваме, но, уви, тя залязва рано и още е млада и бледа.

— А тая вечер и без това я закриват облаци — промърмори Гимли. — Ех, ако Владетелката ни беше подарила светлина като на Фродо!

— Светлината ще е по-нужна там, където я дариха — каза Арагорн. — Нему се пада истинската Задача. Нашата е само дреболия сред великите подвизи на тия времена. Може би от самото начало това е напразна гонитба и никакъв избор не би успял да я промени към успех или провал. Е, аз реших. Тъй че да използуваме времето по най-добрия начин!

Той се просна на земята и тутакси заспа, защото не бе мигвал от онази нощ в сянката на Тол Брандир. Преди небето да се развидели, той се събуди и стана. Гимли още дремеше непробудно, но Леголас бе на крак и гледаше през мрака на север, замислен и безмълвен като младо дърво в безветрена нощ.

— Далече са — печално се обърна той към Арагорн. — Сърцето ми усеща, че не са почивали тази нощ. Само орел може да ги настигне сега.

— Въпреки това ще продължим да ги преследваме както можем — каза Арагорн, наведе се и събуди джуджето. — Хайде! Трябва да вървим. Дирята изстива.

— Но все още е тъмно — каза Гимли. — Дори Леголас да се изкачи на някой хълм, пак няма да ги види, преди слънцето да изгрее.

— Боя се, че вече не ще ги видя ни от хълм, ни от равнина, независимо дали грее слънце или луна — каза Леголас.