Властелинът на пръстените

— Е, сега какво ще речете: да запалим по една лула, докато ни разказвате какво се е случило в Графството? — рече той.

— Вече няма пушилист — каза Хоб. — Само хората на Началника си намират отнякъде. Изглежда, всички запаси са изчезнали. Разправят, че цели каруци заминавали по стария път от Южната околия през Сарнов брод. Това беше в края на миналата година, след като ни напуснахте. Но и преди това са измъквали билката тихомълком, по мъничко. Тоя Лото…

— Я си затваряй устата, Хоб Пъдарсън! — викнаха неколцина присъствуващи. — Знаеш, че такива приказки са забранени. Началника ще чуе и всички ще си изпатим.

— Нищо няма да чуе, ако сред вас нямаше доносници — ядосано отвърна Хоб.

— Добре де, добре! — прекъсна го Сам. — Стига ми толкоз. Повече не искам да чуя. Няма „добре дошли“, няма бира, няма пушене, а в замяна — куп правила и оркски приказки. Хайде да спим и да забравим до утре тия глупости!

Новият Началник очевидно си имаше осведомители. От Моста до Торбодън бяха цели четиридесет мили, но някой бе побързал да ги мине. Фродо и приятелите му скоро разбраха това.

Още нямаха окончателни планове, но смътно си мислеха първо да идат заедно в Щурчов дол и да си отпочинат. Ала след като видяха как стоят нещата, решиха да се запътят право към Хобитово. И тъй, на следващия ден, без да се бавят, поеха по пътя напред. Вятърът беше постихнал, но небето си оставаше навъсено. Земите наоколо изглеждаха печални и запустели, ала в края на краищата вече бе първи ноември, краят на есента. И все пак им се стори, че тоя ден народът е наклал сума огньове — на много места из околностите се вдигаше дим. В далечината, някъде към Горски край, се чернееше огромен облак пушек.

Привечер наближиха Жабомор, едно селце вдясно от пътя, на около двадесет и две мили от Моста. Тук възнамеряваха да пренощуват.

„Плаващият дънер“ в Жабомор беше добър хан. Но в източния край на селото завариха бариера с голяма табела ВХОД ЗАБРАНЕН, а зад нея стоеше тълпа ширифи със сопи в ръце и пера на шапките; изглеждаха едновременно самодоволни и уплашени.

— Какви са тия работи? — рече Фродо, едва удържайки смеха си.

— Такива, каквито ги виждате, господин Торбинс — заяви предводителят на ширифите, един хобит с две пера. — Арестуван сте за Незаконно влизане, Разкъсване на Правилата, Нападение на стражата, Преспиване в служебна сграда без разрешение и Подкуп на стражата с храна.

— Нещо друго? — запита Фродо.

— За начало и това стига — каза водачът на ширифите.

— Ако искате, мога да прибавя туй-онуй — обади се Сам. — Неприлични приказки за Началника, Желание да го напердаша по пъпчивата мутра и Убеждение, че вие, ширифите, сте същински тиквеници.

— Стига, господине, достатъчно. Началника нареди да ни последвате без съпротива. Ще ви отведем в Крайречкино и ще ви предадем на неговите хора; по време на съдебния процес може и да ви дадат думата. Но на ваше място бих си затварял устата. Освен ако искате да останете в Тъмните дупки повече, отколкото ви се полага.

За смут на ширифите Фродо и спътниците му се закискаха.

— Не ставайте глупави! — каза Фродо. — Ще ходя където си искам и когато си искам. По една случайност имам работа в Торбодън, но ако настоявате и вие да дойдете, това си е ваша работа.

— Много добре, господин Торбинс — рече предводителят и избута бариерата настрани. — Само не забравяйте, че съм ви арестувал.

— Няма да забравя — съгласи се Фродо. — Но може и да ти простя. Днес обаче нямам намерение да продължавам, тъй че ще ви бъда задължен, ако любезно ме изпроводите до „Плаващият дънер“.

— Невъзможно, господин Торбинс. Ханът е затворен. В другия край на селото има ширифски дом. Там ще ви настаня.

— Добре де — каза Фродо. — Води, ние сме след теб.

Оглеждайки ширифите, Сам бе забелязал един познат.

— Хей, Робин Малокоп, я ела насам! — подвикна той. — Искам да си поприказвам с теб.

Хвърляйки овчедушен поглед към началника си, който изглеждаше ядосан, но не посмя да се намеси, ширифът Малокоп поизостана и закрачи край Сам, който бе слязъл от понито.

— Виж какво, мой човек! — рече Сам. — Ти поне си от Хобитово и трябва да имаш малко здрав разум, а не да причакваш господин Фродо и прочие. И откъде-накъде са затворили хана?

— Всички са затворени — каза Робин. — Началника не си пада по бирата. Поне така се започна. Но сега си мисля, че просто неговите хора я изпиха до капка. А не си пада и по пътешествениците, тъй че сега на когото му се наложи да пътува, трябва да иде в ширифския дом и да обясни по каква работа е тръгнал.

— Не те ли е срам да се бъркаш в такива глупости? — запита Сам. — Навремето и ти предпочиташе да гледаш хановете отвътре, а не отвън. Служба или не, все там киснеше.

— И щях да продължавам, Сам, ако можех. Ама не си изкарвай яда върху мен. Какво мога да сторя? Знаеш как станах шириф преди седем години, още преди всички тия истории. Така можех да обикалям цялата околия, да се виждам с хората, да слушам новини и да знам къде е най-добрата бира. Но сега не е тъй.

— Щом ширифството вече не е почтена професия, можеш да се откажеш от него — каза Сам.