Властелинът на пръстените

Вече всичко вървеше добре, с надежда за още по-хубави дни, Сам непрестанно търчеше по работа и беше необичайно радостен. През цялата година нищо не помрачи щастието му освен някаква неясна тревога за господаря. Фродо спокойно се бе оттеглил от делата на Графството и Сам с болка отбелязваше колко малко почести му оказва родният край. Малцина знаеха за подвизите и премеждията му, малцина се интересуваха от тях, цялата почит и възхита на народа бе отправена към господин Мериадок, господин Перегрин и (без Сам да знае) към самия него. А наесен отново се мярна сянката на прежните тревоги.

Една вечер Сам влезе в кабинета и откри, че господарят му изглежда твърде странно. Беше пребледнял като платно и сякаш следеше с поглед нещо в далечината.

— Какво има, господин Фродо? — запита Сам.

— Ранен съм, ранен — отвърна той, — и никога не ще се изцеля. Но после стана и сякаш всичко отмина, а на следващия ден изглеждаше съвсем като преди. Едва след време Сам си припомни датата — шести октомври. Мрак бе тегнал на този ден преди две години в долчинката под Бурния връх.

Времето минаваше и настъпи 1421 година. През март Фродо отново заболя, но с големи усилия успя да укрие това, защото Сам си имаше други грижи. Първата рожба на Сам и Рози се роди на двадесет и пети март.

— Е, господин Фродо — каза Сам, — малко съм на зор. С Роза бяхме решили да го наречем Фродо, ако не възразявате, обаче се случи момиченце. Хубавица, да й се не надяваш, добре, че се е метнала на майка си. Та сега не знаем какво да правим.

— Е, Сам — рече Фродо, — какво лошо има в старите обичаи? Избери име на цвете, да си прилича с Роза. Половината девойчета в Графството имат такива имена, какво по-добро?

— Сигурно сте прав, господин Фродо — отвърна Сам. — Много красиви имена съм чувал по чужбината, но ми се струват попрекалени за ежедневна употреба, дето се вика. Старика казва: „Тури нещо късо, та да не го режеш за по-удобно.“ Но ако ще е име на цвете, няма да мисля за дължината: трябва да е красиво цвете, разбирате ли, защото за мен тя е най-хубавата и тепърва още ще се разхубавява.

Фродо помисли малко.

— Добре де, Сам, какво ще речеш за еланор, слънчевата звезда, нали си спомняш ситното златно цвете в ливадите на Лотлориен?

— Пак сте прав, господин Фродо! — възкликна възхитеният Сам. — Точно това ми трябваше.

Малката Еланор караше шестия месец и настъпваше есента на 1421 година, когато Фродо повика Сам в кабинета.

— В четвъртък е рожденият ден на Билбо, Сам — каза той. — Сега ще надмине Стария Тук. Навършва сто тридесет и една години!

— Вярно бе! — рече Сам. — Чудесен е.

— Е, Сам — каза Фродо, — искам да питаш Роза дали ще те пусне да се поразходим заедно. То се знае, вече не можеш да се отделяш за дълго — добави той с лека тъга.

— Няма как, господин Фродо.

— Разбира се. Но не се вълнувай. Можеш да ме поизпратиш. Кажи на Роза, че няма да е за повече от две седмици; ще се върнеш жив и здрав.

— Ех, ако можех да дойда с вас чак до Ломидол, господин Фродо, та да видя господин Билбо — въздъхна Сам. — И все пак само едно място ме влече и то е тук. Сърцето ми се къса на две.

— Горкият Сам! Боя се, че ще е тъкмо така — каза Фродо. — Но сърцето заздравява. На теб ти приляга да бъдеш здрав и цял. И такъв ще бъдеш.

През следващите един-два дни Фродо с помощта на Сам прегледа документите и записките си. Сред всичко това имаше голяма книга с чиста корица от червена кожа, дългите й страници вече бяха запълнени почти докрай. В началото много листове бяха изписани от тънката, треперлива ръка на Билбо, но по-голямата част бе изпълнена с твърдия, стремителен почерк на Фродо. Текстът бе разделен на глави, но глава 80 оставаше незавършена, а подир нея имаше няколко празни листа. Титулната страница бе изпъстрена с множество заглавия, зачеркнати едно след друго:

Моят дневник. Неочакваното ми пътешествие. Дотам и обратно. И какво се случи подир това.

Приключенията на петима хобити. Разказ за Великия Пръстен, съставен от Билбо Торбинс по негови собствени наблюдения и разкази на приятелите му. Какво сторихме по време на Войната за Пръстена.

Тук Билбовият почерк свършваше и Фродо бе написал:

ПАДЕНИЕТО

НА

ВЛАСТЕЛИНА НА ПРЪСТЕНИТЕ

И

ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ

(през погледа на Малкия народ; мемоари на Билбо и Фродо от Графството, допълнени с разкази на техни приятели и поучения на Мъдреците)

Приложение: откъси от Премъдрите книги, преведени от Билбо в Ломидол

— Ама вие почти сте я завършили, господин Фродо! — възкликна Сам. — Здравата сте поработили, трябва да призная.

— Свърших окончателно, Сам — каза Фродо. — Последните страници са за теб.