Властелинът на пръстените

Цяла вечер и цяла нощ яздиха посред Графството, ала никой освен горските твари не видя похода им; тук-там окъснели бродници из мрака зърваха мимолетни проблясъци под горския свод или сенки, литнали по тревата, докато Луната клонеше на запад. А когато напуснаха Графството край южните склонове на Белите ридове, те се изкачиха на Далечните ридове и от Кулите зърнаха Морето; и тъй, най-сетне слязоха до Митлонд — Сивите заливи край дългото устие на Лунната река.

Когато наближиха портите, Кирдан Корабостроителя излезе да ги посрещне. Висок бе той, дългобрад, побелял и стар, само очите му грееха като звезди; изгледа ги, поклони се и рече:

— Вече всичко е готово.

Сетне Кирдан ги поведе към Заливите и там бе закотвен бял кораб, а на кея, до снажен сив кон, ги чакаше висока фигура в бели одежди. Когато се обърна и тръгна към тях, Фродо видя, че сега Гандалф открито носи на ръката си Третия пръстен, Великия Нария, и камъкът върху него бе огненочервен. И тия, които трябваше да заминат, се възрадваха, защото разбраха, че и Гандалф ще отплава с тях.

Ала скръб преливаше в сърцето на Сам и му се струваше, че колкото и да е мъчителна раздялата, дваж по-печална ще е самотата по дългия път към дома. Стояха на кея, а елфите вече се качваха на кораба и всичко бе готово за отплаване, но изведнъж към залива долетяха в галоп Мери и Пипин. И Пипин се разсмя през сълзи.

— Веднъж вече опита да ни се изплъзнеш, Фродо, и не успя — каза трй. — Този път без малко да успееш, но пак не ти се удаде. Обаче сега те издаде не Сам, а лично Гандалф!

— Да — каза Гандалф, — защото обратният път ще е по-лек за трима, отколкото за един. Е, скъпи приятели, тук, на морския бряг, свършва най-сетне нашата задруга. Вървете си в мир! Не ще ви кажа: не плачете — има и благодатни сълзи.

Сетне Фродо целуна Мери и Пипин, накрая целуна Сам и се качи на борда, платната се вдигнаха, вятърът повя и корабът бавно се плъзна по дългия сив залив; в ръцете на Фродо стъкленицата на Галадриел просветна и се загуби из мрака. А корабът излезе в открито Море и пое към Запада, докато най-сетне в една дъждовна нощ Фродо усети из въздуха сладък аромат и чу песни, долетели над водите. А после му се стори, че както в отдавнашния сън в дома на Бомбадил, сивата дъждовна завеса се превръща в сребърно стъкло, отстъпва и той съзира бели брегове, а отвъд тях прекрасна, зелена страна под лъчите на бързо изгряващото слънце.

Ала за Сам вечерта се сгъсти и премина в мрак, докато той стоеше в Залива, взираше се в смутното море, но съзря само сянка над водите, която скоро се изгуби на Запад. До късна нощ стоя там, чувайки само въздишките и шепота на вълните по бреговете на Средната земя и този звук се вряза дълбоко в сърцето му. Край него безмълвно стояха Мери и Пипин.

Накрая тримата другари се обърнаха и без да поглеждат назад, бавно поеха към дома; не си казаха нито дума чак до границите на Графството, ала по дългия сив път всеки от тях намираше дълбока утеха в близостта на приятелите.

Най-сетне слязоха от ридовете, поеха по Източния път и там Мери и Пипин се отклониха към Фуков край, скоро из полята се разнесе песента им. А Сам свърна към Крайречкино и тъй се върна на Хълма, когато отново се свечеряваше. Продължи напред и у дома го посрещна жълта светлина и огън в камината, вечерята беше готова, чакаха го. И Роза го въведе в стаята, настани го на стола и сложи малката Еланор в скута му.

Той дълбоко въздъхна и рече:

— Е, върнах се.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Част от Легендата за Арагорн и Арвен

из Анали на крале и владетели

Арадор се наричал дядото на краля. Синът му Араторн поискал ръката на Гилраен Прекрасна, дъщеря на Дирхаел, който пък бил потомък на Аранарт. Дирхаел се противопоставил на този брак, защото младата Гилраен още не била навършила обичайната сватбена възраст за жените на Дунеданците.

— Има и друго — казал той. — Араторн е храбър зрял мъж и ще стане вожд по-скоро, отколкото предполагаме, ала сърцето ми вещае, че не ще живее дълго.

Но съпругата му Иворен, която също имала пророческа дарба, отвърнала:

— Тъкмо затова трябва да бързаме! Мрачнеят дните ни пред страшна буря, задават се велики дела. Ако ги венчаем сега, може би ще им се роди недежда за народа ни, забавят ли се, виждам само отчаяние до края на епохата.

И тъй се случило, че Араторн и Гилраен били женени само от една година, когато планински тролове погубили Арадор из Хладните бърда северно от Ломидол и Араторн станал вожд на Дунеданците. След още една година Гилраен му родила син и го нарекли Арагорн. Но Арагорн едва бил навършил две години, когато Араторн поел заедно със синовете на Елронд на поход срещу орките и там загинал от оркска стрела, която пронизала окото му; кратък бил наистина животът му за мъж от този род — гибелта го настигнала преди да навърши шестдесет години.