Време на промени

Джид зяпна, а никак не е лесно да изненадаш един изповедник. Почти бях готов да се откаже от признанието, но той успя доста бързо да възстанови самообладание и ме подкани с няколко сухи свещенически фрази да продължа. След секунда преодолях колебанията си и набързо излях всичко, натрупано в мен. Започнах от първия разговор за лекарството с Швайц (без да споменавам името му, не защото не вярвах на Джид, а просто не смятах, че тази подробност има някакво отношение към смисъла на изповедта). Разказах за това как сме се усамотили в имението и сме погълнали лекарството. За усещанията, през които съм преминал. За познанието, постигнато в душата на Швайц и неговото в моята. Връзката, която постепенно бе възникнала между нас. Отчуждаването ми от принципите на Завета. Внезапно възникналото ми убеждение, че себеотричането е катастрофална културна грешка. Интуитивното осъзнаване, че вместо това трябва да отричаме нашето принудително усамотяване и да търсим начини за да хвърлим мостове през пропастта, която ни разделя. Признах също, че подсъзнателно съм се подложил на действието на лекарството с надеждата да надзърна в душата на Халум. После заговорих за угризенията, които ме обхванаха на следващия ден, за вината, срама и съмнението. Най-сетне потънах в мълчание. Пред мен като ярък глобус се полюшваха в мрака фактите на моето злодеяние и вече се чувствах пречистен от това, че ги бях изповядал. Мечтаех отново да бъда приет под крилото на Завета. Исках да бъда пречистен от грехопадението на себеразкриването. Жадувах отново да заживея предишния си праведен живот, да бъда излекуван, да получа прошка и да се завърна сред народа си. Но не можех да почувствам присъствието на бога. Гледайки в огледалото виждах само собственото си лице, повяхнало и уморено, с разчорлена брада. И когато Джид започна да произнася молитвата за опрощение, за мен това бяха само думи, лишени от съдържание и не почувствах обичайното вдъхновение. Връзката между мен и вярата беше прекъсната. За миг изпитах смътно забавление от ситуацията — Швайц ми завиждаше за вярата и се надяваше, с помощта на лекарството да разбере тайнството на преклонението пред свръхестественото, а всъщност ме бе лишил от него. И ето стоях коленичил на каменния под, произнасях безсмислени фрази, а тайно мечтаех двамата с Джид да сме взели лекарството, за да осъществим истинска връзка между душите си. Знаех, че съм загубен.

— И нека с теб да е божията милост — рече Джид.

— Да бъде с този човек божията милост.

— И не търси повече чужда помощ, а запази душата си за себе си, защото всички други пътища водят към покварата.

— Този човек не ще дири други пътища.

— Имаш вречена сестра и вречен брат, имаш изповедник, имаш и милостта на боговете. Не ти трябва нищо повече.

— На този човек не му е необходимо нищо повече.

— Върви в мир, тогава.

Тръгнах си, но не в мир, защото не бях получил от изповедта онова, което очаквах. Джид не бе успял да ме върне в лоното на Завета, а само бе задълбочил отчуждението ми от него. И въпреки че не бях постигнал нищо с изповедта, напуснах Каменната черква донякъде пречистен от вината. Вече не изпитвах отвращение към себеразкриването. Може би това се дължеше донякъде и на неудачната изповед, не исках да се задълбочавам в анализа. Намерил бях вътрешното равновесие, което търсех. И в този миг превъплъщението ми завърши. Швайц ми бе отнел вярата, но вместо нея ми даде друга вяра.

38

През същия следобед в канцеларията се сблъсках с проблем, относно някакъв треишки кораб, пристигнал с фалшиви документи и се наложи да сляза на пристанището за да изясня на място фактите. И там, съвсем случайно, срещнах Швайц. През всичките тези дни от раздялата ни се бях опасявал от нова среща. Мислех си, че ще бъде непоносимо трудно да погледна в очите човек, който е прониквал в мислите ми. Само като се държах настрана от него, можех да поддържам в мен илюзията, че нищо не се е случило. А после изведнъж го зърнах близо до мен на пристана. Стиснал в едната ръка сноп разпилени фактури, той размахваше ядно другата пред лицето на някакъв глински търговец с воднисти очи. За моя изненада не изпитах очаквания срам, а само топлина и радост от срещата. Приближих се към него. Той ме потупа по рамото, аз потупах неговото.

— Изглеждаш по-добре — рече ми.

— Така е.

— Изчакай само да свърша с този тук и ще пием по чаша златисто.

— Съгласен.

След час, докато седяхме в пристанищната таверна, аз неочаквано го попитах:

— Кога тръгваме за Шумара Бортан?

39

Пътуването към южния континент беше като сън. Нито за миг не подложих на съмнение взетото решение, нито се питах защо ми трябваше лично да поемам на подобно пътешествие, след като първоначалната идея бе да замине само Швайц. Аз трябваше само да му уредя пропуск.