Върховната тайна

— Дано колкото е възможно по-скоро роботите да ни заместят в операционните зали. Техните ръце никога няма да се разтреперят. Чух, че подобна практика започва да се прилага вече — роботи-хирурзи.

— Наистина ли бяхте бездомник? — пита Люкрес.

— Всички ме изоставиха. Никой не искаше да ме вижда. Свикнах дори с вонята си. Живеех на плажа на Кан, под едно одеяло. Всичките ми вещи се побираха в пазарски найлонов плик, който държах под един заслон на булевард „Кроазет“. Казват, че мизерията се понасяла по-леко на топъл климат. Имат много здраве!

Лодката леко намалява скоростта си.

— Един ден дойде някакъв от болницата „Света Маргарита“. Каза ми: „Искам да ти предложа нещо. Какво ще кажеш да работиш като маршрутно такси от болницата до градското пристанище? Досега използвахме услугите на външна транспортна фирма, отсега нататък искаме да имаме собствен превоз. Ще можеш ли да управляваш малко корабче от острова до пристанището?“ Ето как от неврохирург се превърнах в моряк.

Люкрес вади бележника си и отбелязва датата.

— Можете ли да ни кажете какво става в психиатричната клиника „Света Маргарита“?

Морякът е вперил очи в хоризонта, видимо притеснен. Проследява с поглед няколко черни облака, тласкани от морския вятър, и грачещите наоколо чайки, които като че ли им показват пътя. Оправя якето си на морски вълк и смръщва дебелите си вежди. Сетне погледът му отново пада върху младата зеленоока журналистка с рижа коса и той се отпуска, петимен да се полюбува на свежестта й.

— Едно време това тук е било крепост. Крепостта „Света Маргарита“. Вобан я е построил, за да брани крайбрежието от варварските набези, фортът е в типичната за времето си звездообразна форма. По-късно е служил за затвор. В него са държали Желязната маска. Дори телевизията снима тук някаква телевизионна игра. Накрая се превърна в психиатрична болница.

Той плюе на земята.

— Войници, затворници, хора от телевизията, луди, логична последователност, не намирате ли?

И отново се изсмива гръмогласно. Вълните стават по-големи и лодката се заклаща по-силно.

— Искаха да превърнат болницата в показно здравно заведение. Доктор Самюел Финшер се зае да осъществи реформата. Отначало настанена в укреплението, болницата „Света Маргарита“ се разрасна и зае целия остров.

Средиземно море започва все по-силно да люлее лодката.

— Ние мислим, че Финшер е бил убит — подхвърля Изидор.

— Според вас кой би могъл да убие Финшер? — пита Люкрес.

— Във всеки случай никой от болницата. Там всички го обичаха.

Вече са достатъчно близо до острова, за да видят високите стени на укреплението.

— Бог да го прости Финшер. Не ви казах, но той бе човекът, който ме потърси, когато бях бездомник.

Умберто Роси се доближава до младата жена.

— Ако наистина е бил убит, надявам се да откриете убиеца.

Внезапно огромна вълна разтърсва лодката. Люкрес губи равновесие. Умберто се хваща за руля, мърморейки. Излиза вятър, който подхвърля още по-силно лодката.

— А, ето го и Еол! — обявява Умберто.

— Еол? — повтаря Люкрес като ехо.

— Богът на ветровете. Не си ли спомняте „Одисеята“?

— Пак Одисей.

— Финшер постоянно се позоваваше на него…

Умберто цитира стих от Омир: „Те развързаха мяха и от него изскочиха всички ветрове, бурята начаса ги грабна и отнесе.“

Морето е много бурно. Подхвърля ги отляво надясно и отгоре надолу.

Във вътрешното ухо на Люкрес се надига вихър. Зад кохлеята се намира рецепторът, отговорен за чувството ни за равновесие, или така нареченият утрикул. Това е торбичка, пълна с подобна на желе течност — ендолимфата, в която плуват малки костици, отолитите. На долната стена на торбичката са разположени ресничести клетки. Когато лодката се клати, здраво прикрепеният за черепа утрикул се придвижва в едната посока. Ендолимфата и отолитите остават неподвижни, подобно на бутилка, която се накланя, но повърхността й не помръдва. При това положение ресничките в дъното на торбичката се прегъват от ендолимфата и предават сигнал за положението на тялото в пространството. Очите обаче изпращат друга информация и смесването на двата противоречиви сигнала поражда усещането за прилошаване и позив за повръщане.

Люкрес Немрод се облекчава, надвесена над борда. Изидор отива до нея.

— Ужасно усещане! — оплаква се тя.

— Хм… Болките се степенуват така: 1) зъбобол; 2) болки при бъбречна криза; 3) родилни болки; 4) морска болест.

Лицето на Люкрес е станало белезникаво.

— „И тогава Посейдон удовлетворен се оттегли да подготви някоя буря на други места, и свободна да действа както й харесва, Атина укроти вълните, за да предпази Одисей“ — декламира морякът.

Но Средиземно море ни най-малко не се успокоява.

Люкрес намира сили да вдигне поглед към огромната и мрачна крепост на болницата „Света Маргарита“.

24.

Бяха дошли всички. Жена му Изабел, дъщерите му, кучето Лукул, приятелят му Бертран Мулино, няколко колеги от службата.

Самюел Финшер видя, че от устата на Жан-Луи Мартен течаха лиги и деликатно избърса с кърпичката си крайчеца на устните му, преди да покани посетителите да влязат.