Върховната тайна

— Успехите му бяха прекалено ярки. Освен това с победата си над Дийп Блу придобиваше голяма популярност, ставаше недосегаем. Във Франция не гледат с добро око на преуспелите.

— Пиронът, който стърчи, привлича удара на чука — добавя Изидор, неизчерпаем извор на поговорки.

— Смятате ли, че може да става дума за убийство? — пита Люкрес.

— Знам, че беше получавал заплахи. Доволен съм, че разследвате смъртта му.

На Люкрес никак не й се иска да се откаже от хипотезата си.

— Дали друг освен вас не би могъл да го хипнотизира с цел да постигне желания ефект по-късно?

Паскал Финшер със съжаление клати глава.

— Наясно съм с хипнозата. За да се поддадете на влиянието, е нужно да се откажете за момент от свободната си воля и да оставите друг да решава вместо вас. А Сами бе всякакъв, но не и поддаващ се на внушение човек. Не зависеше от никого. Целта му бе да намалява страданието на болните. Истински мирски светец.

— Вашият „мирски светец“ официално е издъхнал от удоволствие в прегръдките на манекенка… — отбелязва Люкрес.

Паскал Финшер свива рамене.

— Познавате ли някой, способен да й откаже? Физиката й е по-силна от всички хипнотични сеанси.

— Един мой приятел твърди: „Свободната воля на мъжа се състои в това да избере жената, която ще взема решенията вместо него“ — заявява Люкрес.

Познавайки един от афоризмите си, Изидор порозовява.

— Добре казано — съгласява се Паскал Финшер.

— Смятате ли, че тя би могла да го убие? — пита журналистката.

— Не знам кой точно го е убил, но бих казал най-общо, че е била смелостта му. Финшер се бореше сам срещу всички отживелици. Предлагаше да преосмислим напълно отношението си към ума, към лудостта, към съзнанието. В словото, което произнесе след шахматната победа, се позова на Одисей, но сам той бе авантюрист от същата величина. Истинските пионери се познават по това, че падат, пронизани от стрелите, тъкмо защото са на предните позиции.

Изидор изважда кутийка с бонбони и предлага и на другите, за да се успокоят от преживените емоции. Хипнотизаторът си взема няколко.

— Помня, един път ми каза, че се чувствал заплашен: „Те мечтаят за свят, в който всички хора ще са еднакви. Така ще могат по-лесно да ги оформят, също като при клонирането на добитък или при индустриалното развъждане на пилета.“ За него „те“ бяха властите, пред които се отчиташе. И добави: „Те се страхуват от тези, които мислят за луди, а още повече от тези, които мислят за гении. Всъщност мечтаят за един бъдещ еднообразен свят, където много умните хора ще са длъжни да ходят с каска на главата, от която ще звучат глупави мелодийки, за да им пречат да мислят спокойно. Ще забулят красивите жени, ще облекат пъргавите с оловни жилетки. И всички ние ще станем средни човеци.“

Паскал Финшер извръща глава към Средиземно море. Показва в далечината малка светлинка, която би могла да е някаква звезда, ако не е толкова ясна.

— Ето там… стават странни работи. Убеден съм, че така, както аз се сблъсквам с антихипнозата, така и той се сблъскваше с…

— С кого?

— С колегите си. С пациентите. С помощния медицински персонал. С всички, които се страхуваха от новото. Трябва да отидете там.

Тримата не откъсват поглед от светлата точка, която като че ли ги зове.

— Проблемът — отбелязва Изидор, загледан в острова, където луната вече е огряла гирлянда от дървета, — е, че в психиатрична клиника не може да се влезе току-така.

Паскал Финшер проверява с език дали един от зъбите му не се клати.

— Умберто! Умберто е мъжът от лодката-такси, която прави курсове от пристанището на Кан до острова Света Маргарита и обратно. Присъства на сеансите по обща хипноза и релаксация, които организирам всеки петък. Кажете му, че идвате от мое име.

Хипнотизаторът поема дълбоко въздух и сбръчква вежди. Втренчил е поглед в далечния остров, сякаш е противник, когото се готви да срази.

22.

На екрана на компютъра се появи страничен разрез на мозъка на Жан-Луи Мартен.

Доктор Финшер го бе подложил на позитронна томография, за да установи степента на пораженията. С помощта на тази най-съвременна технология можеше да види всичко, което действаше или бе престанало да действа в черепа на Мартен. Мозъкът представляваше яйцевидно тюркоазносиньо тяло.

Вътрешното море, в което плуват идеите…

Самюел Финшер помоли Мартен да затвори окото си. Целият му мозък се оцвети в синьо. Сетне го помоли да отвори окото и на тилния лоб точно срещу окото се появи бежово петно. Остров сред морето.

Самюел Финшер му показа нарисувана ябълка. Бежовият остров нарасна и придоби по-сложна форма.

После постави пред Мартен пощенска картичка с изглед от Кан и бежовото петно се увеличи още повече. Отбеляза си, че зрителното възприемане на околния свят беше незасегнато. С помощта на все същия апарат провери слуха му. Пусна му камбанен звън. Ново, по-издължено островче се появи в теменната зона, разположена по-напред. При прослушването на симфонична музика се нарои цял архипелаг от островчета, напомнящи Индонезия.