Върховната тайна

С решителен жест тя съблича полото си, после много бавно го облича отново. Повтаря жеста неколкократно, след което обяснява:

— Имах някаква фобия. Когато обличам поло се страхувам да остана повече от няколко секунди с глава в яката. Така е било откакто се помня. Нищо особено, но някак винаги ме е тревожело. Затова обличам пуловерите си много бързо. Сега изглежда преодолях това малко неудобство.

Тя продължава да пъха глава в пуловера и да я изкарва.

Хипнотизаторът приканва последния доброволец за един по-деликатен опит. Група от трима войници, влезли по средата на сеанса, посочват един от тях с шумни викове. След първия отказ той се решава, не иска да го помислят за страхливец.

Паскал Финшер приспива войника на бърза ръка с помощта на кристалното махало и му заявява:

— Когато чуете думите „лилава магнолия“, ще преброите до пет, след което с дясната си обувка ще почукате два пъти по вратата и ще избухнете в смях.

Повтаря няколко пъти внушението, събужда доброволеца и когато той отново сяда на мястото си, хипнотизаторът небрежно произнася „лилава магнолия“. Другият замръзва, брои наум, събува обувката си, отива до вратата, на която потропва два пъти, след което избухва в смях.

Залата избухва в смях като един човек и аплодира френетично. Древният жест на ръкопляскането изразява желанието да прегърнем другия, но тъй като той не е близо до нас и не можем да го докоснем, ние пляскаме дланите си една в друга.

Разтревожен, войникът престава да се смее и нервно обува обувката си.

— Такава е силата на мисълта — подхвърля хипнотизаторът. — Преди подавах по-прости ключови думи като „кафе с мляко“ или „слънчев лъч“, но тъй като са често използвани, създаваха проблеми в ежедневния живот. Затова сега прибягвам до „лилава магнолия“ — в обикновен разговор изключително рядко бихте чули този израз.

И тъй като Финшер отново произнася двете ключови думи, опитното зайче, което връзва връзката на обувката си се вцепенява за миг, после се доближава до вратата и потропва два пъти по нея, преди да се разсмее.

Нови аплодисменти. Неудобството на доброволеца нараства, той поклаща глава, започва да ругае и да се удря по темето, като че иска да изкара отровата от главата си.

Хипнотизаторът се покланя. Завеса.

Преди да приключат с ордьоврите, един сервитьор донася поръчаните ястия, възползвайки се от моментното им разсейване.

— Хипнозата… Не се сетихме за това. Ами ако някой е задал на Финшер някаква ключова дума?

— Ключова дума ли, каква? Лилава магнолия?

Младата научна журналистка трескаво мисли и получава светкавично прозрение.

— Ключова дума като например „обичам те“, програмираща спирането на сърдечната дейност при произнасянето й — предлага тя с въодушевление. — Наташа Андерсен я е изрекла във върховия момент и това е предизвикало спазъма.

— Нима точно вие ми казвате, че изразът „обичам те“ може да се превърне в смъртоносен инструмент! — учудва се Изидор.

Очарована от хрумването си, Люкрес пренарежда всяко парченце от пъзела, за да се получи строен ансамбъл.

— Впрочем не спазъм, а направо спиране на сърдечната дейност. Нали самият вие ми казахте, че мозъкът може да командва сърцето?

— Виждал съм йоги да го правят. Но не вярвам, че е възможно да се спре напълно. Трябва да съществуват анатомични механизми за оцеляване.

Тя бърза да предложи нещо друго.

— В такъв случай можем да си представим, че са го програмирали да се смее, докато настъпи смъртта. Да се смее до последен дъх, когато чуе думите „обичам те“!

Удовлетворена от идеята си, Люкрес възстановява цялата история.

— Мисля, скъпи ми Изидор, че открих ключа към аферата, Финшер е убит от брат си Паскал, който преди това го е хипнотизирал. Вмъкнал е в главата му подвеждащ израз. Най-коварния. „Обичам те.“ Наташа Андерсен го произнася в момента на оргазма. Сърцето спира и световният шампион по шахмат издъхва. А Наташа си мисли, че тя го е убила. Съвършеното престъпление — няма убиец на мястото на престъплението, няма оръжие, няма рана, само един свидетел, който си вярва, че е причинил смъртта! Като оставим настрана факта, че, както споменахте, историята е достатъчно „деликатна“, за да не се заеме никой със сериозно разследване. Сексът все още е табу. Наистина перфектно престъпление.

Ентусиазирана от разсъжденията си, младата жена с апетит довършва каквото е останало от пилето в чинията й.

— А мотивът?

— Завистта. Паскал не е така хубав като Самюел, който си има приятелка топмодел и на всичкото отгоре е световен шампион по шахмат. Богат, красив, с подходяща приятелка, прочут, то си е направо непоносимо. Като използва хипнотизаторските си способности, за да му внуши да умре, завистливият извратен брат така наглася работата, че онзи да издъхне в прегръдките на любимата си.

Люкрес отгръща няколко страници от бележника си, за да хвърли поглед на предишните записки.

— Бихме могли да добавим това при мотивациите. След пет: дългът, шест: завистта.

Налимът с босилек в чинията на Изидор е имал повече късмет от бройлера на Люкрес, поплувал е свободно някоя и друга седмица, преди да се хване в мрежата.