Вроден порок

— В интерес на истината — детектив Бьорнсен ги изгледа с онзи твърд и зъл поглед, който използваше, когато искаше да изрази сърдечност, — не е изключено да се стигне и до дело, но с нашия късмет съдебните заседатели ще са в деветдесет и девет процента изтрещели хипита плюс някой дългокос почитател на младшата прокурорка, който ще прецака всичко.

— Факт, освен ако не успеете да смените съда — заразсъждава Санчо, — например този в Ориндж Каунти може да…

— Санч, я ми припомни за кого от двама ни работиш?

— Не бих го определил като работа, Док, когато работя, клиентите ми плащат.

— Задържан е за негово добро — обясни Бигфут. — Тясно свързан е с убийство от сензационен характер, както и с евентуално отвличане, а и кой може да каже със сигурност, че самият той няма да е следващата жертва? Може да се окаже един от онези престъпници, които особено обичат да убиват хипита, макар че, ако Спортело фигурира в списъка му, аз ще съм в конфликт на интереси.

— Еее, Бигфут, това не го мислиш наистина… Ами ако наистина ме ликвидират? Знаеш ли колко време ще мине, колко трудности ще срещнеш, докато си намериш друг, когото да тормозиш?

— Какви трудности? Просто излизам от тука, качвам се на колата, потеглям към която и да е пресечка и преди да съм се усетил, вече карам сред огромно проклето стадо от изроди хипари, кой от кой по-подходящ за гърбене.

— Неудобно ми е да ви гледам — каза Санчо. — Май няма да е зле да си намерите и друга стая, различна от тази за разпити.

Почнаха местните новини и всички се преместиха в стаята за оперативки, за да ги гледат. На екрана се появи Ченъл Вю Истейтс — тъжна гледка от минипиацата, окупирана от цяла блиндирана дивизия от полицейски коли, паркирани всякак, с пуснати светлини и пиещи кафе ченгета, облегнали се на броните им, а в близък кадър — Бигфут Бьорнсен с прическа, укрепена срещу ветровете на Санта Ана от лака „Аква Нет“, който обясняваше:

— … очевидно е група цивилни на някакво учение по антипартизанска тактика. Възможно е да са мислели, че този строителен обект, все още затворен за обитатели, е достатъчно пуст, за да послужи за реалистичен мизансцен за развитието на патриотичен сценарий, който, почти сме сигурни, е бил напълно безобиден.

Сладураната от японско-американски произход с микрофона обърна лице към камерата и продължи:

— Трагичното обаче е, че някак в тази игра на война се е стигнало до употребата на боеприпаси и един бивш затворник лежи мъртъв, а големият строителен предприемач Майкъл Улфман е изчезнал мистериозно. Полицията е задържала и ще разпита няколко заподозрени.

Прекъсване за реклами.

— Чакай малко — детектив Бьорнсен май говореше на себе си. — Хрумна ми една идея. Спортело, мисля, че все пак ще те изритам.

Док трепна, но после си спомни, че така ченгетата викаха и на пускането на свобода. Идеята на Бигфут беше, че ако освободи Док, това може да привлече вниманието на истинските извършители. Освен че така ще си има извинение да държи Док под око, в случай че Док наистина крие нещо от него.

— Идвай, Спортело, да се повозим.

— Аз ще погледам още малко телевизия — каза Санчо. — Не забравяй, Док, това бяха поне петнайсет минути платена работа.

— Мерси, Санч. Пиши ми ги на сметката.

Бигфут отписа един полуочевиден плимут с малки К-та, значещи „Конфискация“, лепнати на регистрационната табела, и отпрашиха право през остатъците от пиковия час по магистрала „Холивуд“, а после и през прохода Кахуенга, за да стигнат накрая до Долината.

— Какво става? — попита след известно време Док.

— В знак на добра воля те водя в гаража с конфискуваните автомобили, за да си вземеш колата. Прегледахме я с най-добрите инструменти, познати на криминалната наука, и като изключим следите от канабис, достатъчни да държат средностатистическо семейство от четирима напушено в продължение на година, си чист. Няма кръв или значими улики, които да използваме. Поздравления.

Като цяло политиката на Док беше да не се напряга особено за нищо, но когато станеше дума за колата му, калифорнийските рефлекси неизменно се събуждаха.

— Поздрави ей това тука, Бигфут.

— Май те разстроих.

— Никой не нарича колата ми убиец, човече!

— Извинявай, ама колата ти е какво… пацифист вегетарианец ли? Когато в предното й стъкло неизбежно почнат да се размазват буболечки, тя да не би да изпитва угризения? Виж сега, намерихме я почти върху тялото на Чарлок и с включен двигател, постарахме се да не си правим веднага изводите. Може пък да се е канела да приложи дишане уста в уста на жертвата.

— Нали уж беше застрелян.

— Няма значение, просто се радвай, че колата ти е чиста, бензидинът никога не лъже.

— Е, да, ама… от него ставам леко нервен, а ти?

— Друга дума е, няма „р“ в нея — Бигфут се хващаше на това всеки път, — о, но след няколко изхода ще стигнем до парка Канога, искам да ти покажа нещо.