Вроден порок

Докато им дойде редът, вече бяха натрупали допълнителни покупки за около сто долара, сред които половин дузина от задължителните кутии с готов микс за кекс, един галон гуакамоле и няколко гигантски пакета тортила чипс, кашонче с газирана напитка от бойсен, собствена марка на магазина, почти всичко, което имаше, от замразените десерти на „Сара Лий“, крушки и прах за пране за пред очите на обикновените хора, както и — след, както им се бе сторило, часове, прекарани в секцията с чуждестранните продукти — японски кисели краставички, опаковани в найлон, които изглеждаха много яко. По някое време, докато вършеха всичко това, Санчо спомена, че е адвокат.

— Жестоко. Хората все ми викат, че ми трябва „адвокат по криминални дела“, което, нищо лично, разбери ме, обаче…

— Ами аз всъщност съм морски адвокат.

Док се замисли върху чутото.

— Ти си… моряк, който практикува право? Не, чакай… ти си адвокат, който работи само с моряци…

В процеса на изясняване на това Док научи още и че Санчо наскоро е завършил право в университета на Южна Каролина и както повечето ексколежани все още не може да се прости със студентския живот и живее на плажа — съвсем близо до Док всъщност.

— Няма да е зле да ми дадеш визитка — каза Док. — Човек никога не знае. Драми с яхти, петролни разливи, всичко е възможно.

Санчо така и не сключи договор с Док, но след няколко негови панически среднощни обаждания започна да разкрива неподозирания си талант за работа с гарантите на призовани в съда хора, както и с обитатели на бюрата по полицейските управления из целия Лос Анджелис, и един ден двамата осъзнаха, че той ще стане де факто, както казват хората, адвокатът на Док.

Сега Санчо отговори на обаждането с известно притеснение в гласа.

— Док! Пуснал ли си телевизора?

— Имам право само на триминутно обаждане, Санч, държат ме в Комптън, Бигфут е виновникът отново.

— Аха, добре, аз пък гледам анимационни, нали, и тоя Доналд Дък ме плаши, честно казано.

В живота си Санчо нямаше много хора, с които да си говори, но пък винаги бе гледал на Док като на някой, който лесно може да бъде хванат за слушател.

— Имаш ли химикалка, Санч? Ето номера на ареста ми, приготви се да записваш… — Док започна да чете цифрите много бавно.

— Доналд и Гуфи, знаеш ги, та те са в морето на някакъв спасителен сал. И са така от седмици? И в един момент, като дават Доналд отблизо, се вижда, че той има набол мустак, в смисъл расте му по човката. Разбираш ли какво значи това?

— Ако разполагам с минутка да помисля, Санч, може би ще разбера, но сега гледам как към мен върви Бигфут и на лицето му е познатото изражение, така че, ако можеш да повториш номера, става ли, и да…

— Всички го знаем Доналд Дък, мислим си, че той изглежда винаги така в нормалния си живот, но всъщност на него му се налага да си бръсне човката всеки ден. Да ти кажа, това е заради Дейзи. Схващаш, нали, което ме навежда на мисълта — какви ли други изисквания към външния му вид има тая мацка, а?

Бигфут стоеше отстрани, свирукаше през зъби някаква мелодия от кънтри-енд-уестърн песен и чакаше Док, който съвсем не изглеждаше обнадежден, да приключи с разговора.

— Така, докъде бяхме стигнали. — Бигфут се престори, че преглежда някакви бележки. — Докато заподозреният — това си ти — спи, както твърди, следобедния си сън, така необходим за хипарския лайфстайл, се случва инцидент на територията на Ченъл Вю Истейтс. Биват използвани огнестрелни оръжия. В края на историята има труп, този на Глен Чарлок. Друг необорим за ПУЛА факт е, че човекът, когото Чарлок би трябвало да охранява, Майкъл З. Улфман, е изчезнал и сега местните блюстители на реда разполагат с по-малко от двайсет и четири часа, преди федералните да определят случилото се като отвличане и да дойдат и преебат всичко. Вероятно ти, Спортело, можеш да ни помогнеш да предотвратим това, като ни кажеш имената на другите членове на вашия култ. Това ще е от голяма полза за всички нас от отдел „Убийства“, а и ще ти даде шанс за измъкване, когато пак дойде датата на делото.

— Култ?

— В „Ел Ей Таймс“ неведнъж са ме описвали като ренесансов детектив — каза скромно Бигфут, — което означава, че съм много неща и глупав не е сред тях, и просто защото благородството ме задължава, допускам, че същото може да се каже и за теб. Човек, смятам, няма как да е чак толкова глупав, че да се пробва сам в такова начинание. Което говори за наличието на някаква конспирация в стил Менсън, не мислиш ли?

Следващият час и нещо мина в същия дух, докато накрая, за изненада на Док, не се появи Санчо, който веднага подхвана Бигфут.

— Лейтенант, нали ви е ясно, че нямате доказателства, така че, ако ще повдигате обвинения, давайте. Ако не…

— Санчо — извика Док, — затвори си устата, забравил ли си кой е този и колко чувствителен е понякога… Бигфут, не му обръщай внимание, гледа прекалено много адвокатски филми…