Вроден порок

Близо до това, което би трябвало да е предната порта на Ченъл Вю Истейтс, Док попадна на изкуствена минипиаца, направена там основно за нуждите на строителните работници, с магазин за алкохол, ресторантче за сандвичи с един плот за хранене, бар за бира, където можеше да се играе билярд, и студио за масажи, наречено „Планетата на мацките“, пред което той видя редица добре поддържани мотоциклети, паркирани с военна прецизност. Изглежда, тук бе най-вероятното място да намери банда лоши момчета. Плюс това, ако всички са там, имаше вероятност и Мики да е с тях. Воден от предположението, че собствениците на моторите са дошли, за да разпуснат, а не чакат строени вътре, за да му начукат канчето, Док пое дълбоко въздух, обгради се с бяла светлина и прекрачи прага.

— Здрасти, аз съм Джейд. — Млада и енергична азиатка в тюркоазено ципао му подаде ламинирано меню с предлаганите услуги. — И моля, обърни внимание на „Специалитета за лизачи“, който важи до края на работния ден.

— Хмм, не че четиринайсет и деветдесет и пет долара не е егати яката цена, но всъщност се опитвам да намеря един човек, който работи за господин Улфман.

— Жестоко. Той обича ли да лиже?

— Е, Джейд, това ти ще ми кажеш, името на пича е Глен.

— А, да, Глен идва тук, всички идват. Случайно да имаш цигара? — Той й извади една „Куул“ без филтър. — Ууу, като в затвора. Там нямаше много за лизане, а?

— С Глен бяхме в Чино горе-долу по едно и също време. Днес виждала ли си го?

— Беше тук допреди минутка, когато всички се чупиха. Да не се случва нещо? Ти да не би да си ченге?

— Ми да видим. — Док огледа краката си. — Нее… не съм с правилните обувки.

— Питам те, щото, ако си ченге, имаш право да пробваш безплатно „Специалитета за лизачи“.

— Ами ако съм лицензиран частен детектив? Това би ли…

— Ей, Бамби!

И през мънистените завеси, като че ли е била на таймаут по време на мач по плажен волейбол, влезе блондинка в светещи на тъмно бикини в тюркоазено и оранжево.

— Леле, майко — каза Док. — Къде ще го…

— Не ти, Билкарю — измърмори Бамби, а Джейд вече протягаше ръка към бикините й.

— О — каза той. — Ъъ… виж, говорех за това тука. Нали пише „Специалитет на лизача“? Това, което се има предвид, то какво точно…

Е… и двете момичета бяха престанали да го отразяват, но от добро възпитание Док реши, че трябва да продължи да ги гледа още известно време, докато накрая те не изчезнаха зад рецепцията, и той се разкара с идеята да огледа наоколо. В коридора отнякъде по-навътре в сградата се процеждаше светлина в индигови и други, още по-тъмни честоти, както и богата на струнни инструменти музика в плочи отпреди половин поколение, компилирани с цел да служат като акомпанимент на чукането в нечия ергенска бърлога.

Нямаше жива душа. Но усещането беше, че е имало до момента, в който не се беше появил Док. Освен това мястото, изглежда, беше по-голямо отвътре, отколкото отвън. Имаше осветени от ултравиолетови лампи стаи с флуоресцентни рокендрол плакати, огледални тавани и вибриращи водни легла. Премигваха стробоскопични светлини, тамянови конуси протягаха пипала с мускусен аромат към тавана, а разпрострели се по пода килими от изкуствена ангорска козина в различни цветове, включително кървавочервено и синьо-зелено, приканваха съблазняващо.

Когато наближи края на сградата, Док започна да долавя крясъци, идващи отвън, съпроводени от бумтежа на множество харлита.

— Охо, какво ли се случва?

Така и не разбра. Може би цялата тази екзотична атака върху сетивата му бе причината горе-долу в същия момент Док да залитне внезапно и да изгуби неизвестно количество от деня си. Вероятно болезнената издутина, която напипа на главата си, след като най-накрая дойде в съзнание, бе резултат от това, че докато бе падал, се беше ударил в някой напълно обикновен предмет. И за отрицателно време, по-кратко, отколкото на актьорите от „Медицински център“ им е нужно, за да кажат „субдурален хематом“, Док стопли, че скапаната музика е замлъкнала, Джейд и Бамби никакви ги няма, а той лежи на циментовия под на съвсем непознато място, което не можеше да се каже за надвесилото се над него като планетата на лошия късмет от днешния хороскоп нещо — него той на мига разпозна като зловещо блещукащото лице на лейтенант детектив Бигфут Бьорнсен, ПУЛА.

— Моите поздравления, хипарска измет — Бигфут приветства Док с твърде добре познатия си глас, мазен като машинно масло, — и добре дошъл в света на неудобствата. Да, изглежда, този път най-накрая попадна на нещо прекалено истинско и дълбоко и никакви халюцинации няма да ти помогнат да измъкнеш безполезния си хипарски задник от него.

В ръката си държеше и от време на време отхапваше от замразен банан с глазура от шоколад, неговата запазена марка.

— Как е, Бигфут? Може ли една хапка?

— Разбира се, само имай търпение, че оставихме ротвайлера в управлението.

— Не бързам. А… къде се намираме в момента?