Вроден порок

Историята на Док с Бигфут, започнала с дребни, свързани с наркотиците епизоди, спирания за претърсване на булевард „Сепулведа“, поредица от ремонти на входната врата, в последните няколко години бе ескалирала покрай случая „Лънчуотър“, една от немалкото мръсни брачни драми, които по онова време занимаваха Док. Съпругът, данъчен счетоводител, който си бе въобразил, че може да получи качествени детективски услуги срещу никакви пари, бе наел Док да следи жена му. След няколко дни наблюдение на къщата на приятеля й Док реши да се качи на покрива и да поогледа по-отблизо през оберлихта на спалнята отдолу, където се оказа, че протичащите дейности са толкова рутинни — чики без кой знае колко рики, — че той реши да запали един джойнт, за да убие времето, но този, който извади от джоба си в тъмното, се оказа по-приспивателен от очакваното. Не след дълго заспа и полу се изтърколи, полу се плъзна по лекия наклон на покрива от червени керемиди и се спря чак при олука, където положи глава и проспа всички неща, които се случиха след това, а сред тях бяха пристигането на съпруга, значително количество крясъци, както и изстрели, достатъчно шумни, че да накарат съседите да извикат полицията. Бигфут, който се оказа в патрулка наблизо, се появи и завари гаджето и съпруга убити, а жената — привлекателно разрошена, обляна в сълзи и забила поглед в 22-калибрения в ръката си, сякаш за първи път виждаше такова нещо. Док, все още на покрива, продължаваше да хърка.

Превъртаме към Комптън, днешни дни.

— Ние се интересуваме — опитваше се да обясни Бигфут — от това, на което в „Убийства“ му викаме „модел“. Това е вторият път, в който те хващаме как спиш на местопрестъплението и ти не можеш — дали пък да не кажа направо „не желаеш“? — да ни дадеш повече подробности.

— Много листенца и клонки, и други боклуци в косата — започна да си спомня Док. Бигфут закима окуражително. — И… имаше една пожарна кола със стълба. Може би по нея съм слязъл от покрива?

Известно време двамата само стояха и се гледаха.

— Имах предвид днес по-рано. — Бигфут ставаше леко нетърпелив. — Ченъл Вю Истейтс, масажно студио „Планетата на мацките“, този случай.

— О. Ами, бях в безсъзнание, човече.

— Да. Да, но преди това, когато ти и Глен Чарлок сте имали онази фатална среща… В кой точно момент би казал, че се е случила тя?

— Казах ти, първия път, когато го видях, беше мъртъв.

— Тогава кажи за колегите му. Колко от тях познаваше отпреди?

— Те не са пичовете, с които бих движил, жестоко бъркаш наркопрофила, твърде много барбитурати, твърде много спийд.

— Вие, тревоманите, се оказахте страшно ексклузивен клуб. Би ли казал, че предпочитанията на Глен към барбитурати и амфетамини са те обидили?

— Да, даже мислех да го докладвам на Комисията по стандарти и етика на друсалките.

— Да, а и вече е известно, че бившата ти приятелка Шаста Фей Хепуърт има интимни отношения с работодателя на Глен Мики Улфман. Мислиш ли, че Глен и Шаста са се… сещаш се… — той сви пръсти в отпуснат юмрук и в оформилата се дупка започна да пъха и вади средния пръст на другата си ръка в продължение на доста според Док дълго време. — Как ти се отрази това, че ти още имаш чувства към нея, а тя предпочита компанията на всички тези наци-отрепки?

— Не спирай да го правиш Бигфут, май се надървям.

— Не се дава жабарчето, както казва моят човек, Дебелака Джъдсън11.

— В случай че си забравил, лейтенант, ти и аз работим в почти една и съща сфера, само дето на мен не ми е разрешено да стрелям по хора и т.н. Но ако бях на твое място, сигурно щях да постъпя както ти досега и може би да продължа с коментари по адрес на майка ми. Или по-точно твоята майка, защото ти ще бъдеш аз… Нали така?

Чак в средата на час пика позволиха на Док да се обади на адвоката си, Санчо Смилакс. Всъщност Санчо работеше за една кантора на Марината, занимаваща се с морско право и наречена „Харди, Гридли и Чатфийлд“, и в сивито му не фигурираше кой знае колко опит в криминалната област. С Док се бяха запознали случайно една вечер във „Фууд Джайънт“ на „Сепулведа“. Санчо, по онова време новак в пушенето, който точно се бе научил как да маха семената и стъблата, се готвеше да си купи сито за брашно, когато внезапно осъзна, че на касата ще им е пределно ясно за какво си взема ситото и ще извикат полицията. Изпадна в параноичен ступор и това бе моментът, в който Док, страдащ от изострена среднощна шоколадова недостатъчност, дойде откъм алеята с десертите и блъсна количката си в Санчовата.

Сблъсъкът събуди правните рефлекси.

— Ей, имаш ли нещо против да сложа ситото си при твоите неща, за да, нали разбираш, не ми личи?

— Няма проблем — каза Док, — но като си тръгнал с параноята, цялото това количество шоколад, човече…

— О. Тогава… дали да не сложим още няколко невинно изглеждащи стоки, за да, нали знаеш…