Вроден порок

Веднъж седмично Бигфут се качвал на колата и отивал до „Козмик Банана“, магазин за замразени банани близо до кея на Гордита Бийч, като винаги влизал скришом откъм задната уличка. Било си класическо изнудване. Кевин, собственикът, вместо да хвърля банановите обелки, изкарвал допълнителни кинти, като експлоатирал актуалните вярвания на хипарите и ги зарибявал с продукт за пушене, който наричал „Жълта мъгла“. Специално обучени екипи от спийд фрийкове, скрити наблизо в изоставен курортен хотел, на който му предстояло да бъде съборен, работели на три смени и внимателно изстъргвали банановите обелки от вътрешната им страна, за да получат след изсушаване в печка и пулверизиране черна прахова субстанция, която увивали в найлонови торбички и продавали на обърканите и отчаяните. Някои от тези, които я пробвали, после разказвали за психеделични пътешествия до други места и времена. Други в продължение на седмици проявявали ужасни симптоми на нещо, свързано с носа, гърлото и дробовете им. Вярата в психеделичните банани не отмряла обаче, даже била подкрепяна с радост от разни ъндърграунд вестници, които пускали научни статии, сравняващи диаграмите на банановите молекули с тези на ЛСД и цитиращи откъси от уж професионални индонезийски списания, където пишело за местни култове към банана и други подобни работи, а през това време Кевин трупал хилядарка след хилядарка. Бигфут не виждал причина силите на закона да не получават дял от печалбата.

— Защо да е изнудване? — зачуди се Док. — Не е истински наркотик, не можеш да се напиеш от него и като цяло всичко е законно, Бигфут.

— Именно. Ако е законно, значи и моят дял е законен. Особено ако е под формата на замразени банани вместо пари.

— Но — каза Док — не, чакай малко, няма логика, Капитане57… нещо… не ми се…

Когато се върна на плажа, все още продължаваше да се опитва да го осмисли. Завари Спайк седнал на стълбите на двора.

— Трябва да видиш нещо, Док. Фарли точно го е взел от лабораторията.

Отидоха у Фарли. Беше заредил един 16-милиметров проектор с лентата, трябваше само да го пусне.

Слънчев пейзаж, заснет на „Ектахром Къмършъл“ и състоящ се от полуиздигнати стандартни ранчови къщи и циментирана почва, изведнъж започва да гъмжи от мъже в еднакви камуфлажни дрехи, купени на килограм от някой местен магазин за военна екипировка, с лица, скрити зад машинно плетени ски маски на еленчета и иглолистни дръвчета. Въоръжението им е странно и доста тежко — Спайк посочва един М16 и един АК-47, и двата оригинални, макар че се виждат и ментета от различни земи, автомати „Хеклер и Кох“ с лентово и барабанно зареждане, узита и винтовки.

Нападателите прегазват канала за контрол на наводненията, затварят пътните мостове и пасарелките, ограждат периметъра около временната минипиаца, чийто основен обитател е студиото за масажи „Планетата на мацките“. Док забеляза и паркираната си отпред кола, но мотоциклетите, които бе заварил при отиването си там, сега са изчезнали.

Камерата се килва и в кадър влиза бригадата бандити на Мики, някои от които постепенно се изгубват в далечината, а други просто се въртят в кръг, яхнали мотори „Харли“, „Кавазаки Мак 3“ и както отбелязва Спайк, един „Триумф Боневил Т120“, явно забравили каква е била основната идея на мисията им. За Док беше много странно — по-странно от възможностите на въображението му — да гледа и да знае, че някъде там, невидим и в безсъзнание, лежи и самият той, да знае, че ако разполагаше с рентгенова приставка за очила, би могъл да види неподвижното си тяло, стоящо на прага на смъртта, да знае, че гледането на този запис на едно нападение на ръба да се случи би могло да бъде определено като това, което Сортилидж обикновено наричаше „извънтелесно преживяване“.

Изведнъж на екрана настана ад. Док го чу, въпреки че нямаше звук. Или поне така му се стори. Камерата започна да подскача нагоре-надолу, сякаш Фарли се опитваше да се скрие някъде. Старият модел „Бел и Хауъл“, който той ползваше, засне десетки метри лента без прекъсване, след което му се наложи да смени ролката, та затова и записът подскачаше толкова много. Имаше също така и револверна глава с три обектива — дългофокусен, нормален и широкофокусен, които можеха да се сменят според нуждата пред филмовия канал, често и по време на самото снимане.