Вроден порок

Горе изпадналият в някакво особено изнервено състояние Бигфут почти му се извини, че не разполага с офис или поне с отделено пространство за собствени нужди, макар че никой в отдел „Убийства“ си нямаше такова — всички се гъчкаха в едно-единствено по-голямо помещение с две дълги маси и пушеха цигара след цигара, пиеха кафе от хартиени чашки, крещяха в телефонните слушалки, пращаха колеги за такота, бургери и пържено пиле, и какво ли още не, и половината от нещата, които мятаха към кошчетата за боклук, не попадаха в целта, така че подът бе придобил интересна текстура, която, помисли си Док, в далечното си минало е включвала и настилка от винил.

— Понеже обкръжението ни е полупублично, силно се надявам да не си дошъл, за да излееш поредния си несъкратен параноиден хипарски монолог, каквито все по-често напоследък ми се налага да изслушвам до края.

Док му преразказа възможно най-бързо всичко, което знаеше за Кой Харлинджън — уж фаталната свръхдоза, мистериозното допълнение към банковата сметка на Хоуп, псевдоагитаторското изпълнение на Кой на митинга в подкрепа на Никсън. Пропусна само частта с това, че бе разговарял лично с Кой.

— Още един случай на привидно възкресение — повдигна рамене Бигфут, — не е, поне не на пръв поглед, работа за отдел „Убийства“.

— Добре… а кой тук се занимава с възкресенията, човече?

— По принцип бънковците56.

— Това значи ли, че ПУЛА официално разглежда всяко завръщане от отвъдното като форма на измама?

— Невинаги. Понякога може да е проблем от рода на сбъркани или фалшиви документи за самоличност.

— Но не и…

— Ако си мъртъв, си мъртъв. За философия ли ще си говорим сега?

Док запали една „Куул“, бръкна в чантата си с ресни и намери снимката, която Денис бе направил на Кой Харлинджън.

— Какво е това? Поредната рокендрол банда? Такива работи няма да висят по стените на децата ми.

— Този тук е въпросният труп.

— А… я ми припомни ти защо толкова се вълнуваш от това?

— Работил е за Департамента като доносник, а също така и за някакви патриоти бандити, известни като Бдителна Калифорния, които може би са, а може би не са знаели за набега в Ченъл Вю Истейтс — помниш го мястото, нали, с всичките онези сладки дечица, дето се плацикат в басейните?

— Добре. — Бигфут разгледа отново снимката. — Знаеш ли какво? Това лично ще го проверя.

— Ама, Бигфут, това е доста нетипично за теб — зачовърка Док. — Това е неразкрито престъпление, къде е славата при работата с такива случаи?

— Понякога човек трябва да направи това, което е редно — отговори Бигфут и миглите му запърхаха неубедително.

Той даде знак на Док и двамата тръгнаха по заден коридор, който ги отведе до някакво сервизно помещение.

— Момент само да проверя нещо в хладилника.

Беше модел на няколко години за патолози професионалисти, наследство от кабинета на съдебния лекар. Спокойно можеше да побере цял труп и Док, готов да види свързани с минали убийства телесни части, се изненада, когато се оказа, че вътре има няколкостотин замразени банана с шоколадова глазура.

— Дори за миг не си въобразявай, че изпитвам носталгия към плажа — побърза да се оправдае Бигфут. — Пристрастен съм, преди го отричах, но сега терапевтът ми казва, че имам невероятен напредък. Заповядай, вземи си. Казва ми, че е хубаво да ги споделям с другите. Тук имаме система от пневматични тръби за комуникация, обхваща цялата сграда, и я използвам, за да разпращам тези бебчета навсякъде, където биха им се зарадвали.

— Мерси — Док се пресегна и си взе замразен банан. — Леле, Бигфут, не е като да няма. Само не ми казвай, че Управлението плаща за тях.

— Всъщност — на Бигфут му беше трудно да погледне Док в очите — получаваме ги безплатно.

— Когато ченгетата казват „безплатно“… Защо ли имам усещането, че предстои да чуя за някаква морална дилема, а?

— Тъкмо може да ми кажеш каква е хипарската гледна точка, Спортело, сън не ме хваща от чудене.