Вроден порок

Чист късмет, но намериха колата на Док точно там, където я беше паркирал, шмугнаха се вътре и отпрашиха по алеята. В огледалото Док видя как тъмни фигури с призрачнобели кучешки зъби се вмъкват в едно уди мъркюри от 1949-а с предница и разделено предно стъкло, наподобяващи муцуната и безмилостните очи на хищник, което запали с рев своя V8 двигател и се впусна да ги преследва, пръскайки чакъл навсякъде. На пътя покрай каньона Док зави рязко вляво, като за малко не обърна колата, чиято задница пък поднесе няколко пъти, преди отново да започне да се движи в права линия, и продължи към Малибу по това, което в онези дни все още не беше точно многолентовия крайградски път, в какъвто щеше да се превърне след време, ами по-скоро опасен за живота кошмар, пълен с алеи без изход и сериозни остри завои, където Док бързо започна да прилага наученото по време на опреснителния си курс в известната Екол дьо пилотаж на Текс Уийнър, изпълнявайки дрифтове на четири гуми и прилагайки техниката „пета и пръст“, докато кара на полусъединител, повече пъти, отколкото бяха предвидили инженерните екипи на „Крайслер Мотърс“, докато през цялото време от радиото дънеше Here Come the Hodads на „Маркетс“.

Денис въпреки значителното друсане в 3D сви, без да разсипва нищо, един джойнт, както си седеше мирно и кротко, запали го и след като вече се бяха спуснали от хълма и потеглили към Санта Моника, го подаде на Джейд.

— Хубаво си го свил, Денис — отбеляза Док, когато козът най-накрая стигна до него. — Аз не знам дали щях да запазя нужното самообладание.

— Ами, просто гледах да не се вкарвам много във филма.

— Слушай, Док — каза Джейд, — каква е историята с пича от клуб „Азиатик“?

— Кой Харлинджън. Говорила ли си с него?

— Да, и когато ни завариха заедно, ме изгледаха така, сякаш не ми мислят доброто. А аз изобщо не се бях опитвала да го свалям. Обикновено, ако Бамби е с мен, не се притеснявам от такова отношение, но тя нали беше на онзи „нощен крикет“, та съм благодарна, че вие двамата се появихте.

— Удоволствието беше наше — увери я Док.

По едно време, след като се бяха качили на „Пасифик Коуст“ и караха към двулентовото отклонение, Док погледна в огледалото за задно виждане и никъде не видя фаровете на преследващото ги зловещо уди. Като двойка останали в миналото неприятни пъпки по лицето на нощта, и те бяха изчезнали. Другото, което му направи впечатление, когато погледна в огледалото, беше, че между Денис и Джейд се заформя приятелство.

— А как всъщност се казваш? — питаше Денис.

— Ашли — отговори Джейд.

— Не, Джейд — каза Док.

— Това ми е работното име. В годишника на гимназия „Феърфакс“ съм една от хилядата Ашлита.

— А студиото „Планетата на мацките“…

— Никога не съм го считала за кариера. Прекалено благоприлично и здравословно е. Усмихваш се през цялото време, преструваш се, че всичко е само „вибрации“ или „осъзнаването на себе си“, но не и — гласът й се плъзна нагоре към пискливия тон на светска дама от стар филм — отвратително ебане!

— Южна Калифорния — обади се Денис. — Никаква склонност към странното, човече, никакви по-мрачни дейности.

— Да, в смисъл какъв смисъл има — Джейд или Ашли изрази съгласие.

— После хората се чудят откъде Чарли Менсън се е извъдил такъв.

— Ти обичаш ли да лижеш, между другото?

Навлязоха в преходния тунел към магистрала „Санта Моника“ в посока изток и там радиото, по което звучеше Eight Miles High на „Дъ Бърдс“, изгуби сигнал. Док продължи да си пее песента и когато излязоха на светло и музиката се завърна, той бе изостанал само с такт и половина.

— Денис, да не забравиш да ми оставиш камерата, чу ли?

Красноречиво мълчание.

— Денис?

— Зает е — измърка Джейд.

Продължи да е зает до магистрала „Харбър“, после до „Холивуд“, та чак до пункта Кахуенга за изхода на Джейд, а през това време тя с много спокоен и на моменти сънен глас разказа на Док — с няколко прекъсвания, за да насърчи още повече Денис — как в ранните си години е експериментирала с дребни кражби от магазини и автоджамбазство. Срещнала Бамби в общежитие 8000 на института „Сибил Бранд“, където Бамби, както така си гледала яростно мастурбиращата Джейд, й предложила да й направи една шпакла срещу кутия цигари. Ментолови, ако може.

— Имаш ги — изчуруликала вече отчаяната Джейд.

Следващия път, когато изгасили светлините малко преди да стане твърде късно, Бамби свалила цената на половин кутия, а после, вече на колене и далеч по-учтива, направо предложила тя да плати на Джейд.

— Може — казала Джейд — да ми дадеш една цигара като символично заплащане, макар че не ми е удобно дори и… охх, Бамби…