Вроден порок

— Точно. И като се върнах, всичко беше в разгара си, ама чакай малко, ти… ти нали каза, че си бил там през цялото време в безсъзнание ли, какво ли, как така не съм те видял?

— Може би защото аз наистина съм бил в Пико Ривера.

— Няма проблем. Стига да не си правил нещо с годеницата ми.

Двамата обмениха въпросителни погледи.

— Доунет — каза Док.

Усетиха характерното дългоходово бумтене на приближаващ се „Харли“. Беше едно от гаджетата на Кланси за вечерта, а зад него бе седнала самата Кланси.

— Всичко наред ли е? — извика тя, не й личеше да се вълнува много от отговора.

Борис свали прозореца и подаде глава навън.

— Тоя пич тука ме плаши, Кланс, къде ги намираш такива тежки омбрета?

— Ще ти звънна скоро, Док — провлачи Кланс.

Това подсети Док за старата песен на Рой Роджърс и той изпя четири такта от Happy Trails To You, докато Кланси и новият й приятел Обри, размахал ръка в ръкавица, се изнасяха от паркинга с рев, следвани от другарчето на Обри, Торндайк, и неговия „Електра Глайд Шовълхед“.

Десет

Обратно на плажа, Док се хвърли на дивана си и се понесе към съня, но едва пробил повърхностното напрежение и потънал в REM фазата, и телефонът започна с грозното си дрънчене. Миналата година един изтрещял тийн, познат напушеняк на Док, бе откраднал пожарния звънец от гимназията си по време на серия от вандалства и на следващата сутрин младежът, обхванат от угризение на съвестта и без никаква идея какво да прави със звънеца, бе отишъл при Док с предложението да му го продаде. Еди Отдолу, който бе работил известно време за телефонната компания и умееше да споява желязо, свърза звънеца с телефона на Док. Звучеше като готина идея, но само тогава, нито веднъж след това.

Оказа се, че се обажда Джейд, която има проблем. Звуците на заден фон издаваха, че звъни от телефонна кабинка някъде на улицата, но не успяваха да прикрият притеснението й.

— Знаеш ли ФФО на „Сънсет“?

— Проблемът е, че и те знаят за мен. Какво има?

— Бамби. Вече два дни и две нощи я няма, почвам да се притеснявам.

— И затова си решила да се позабавляваш малко из „Сънсет Стрип“.

— „Спотед Дик“ ще свирят довечера, така че, ако тя се появи някъде, ще е тук.

— Окей, стой там, идвам възможно най-бързо.

На изток от „Сепулведа“ се виждаше изгрялата луна и Док стигна доста по-бързо, отколкото очакваше. Слезе от магистралата при „Ла Сиенега“, пое напряко по „Стокър“, после по „Ла Бреа“. Радиопрограмата, в тон с часа, включваше един от малко известните опити за черна сърфмузика, Soul Gidget на „Мийтбол Флаг“.

Виж, излязла е навън,
Високи токчета, отворени обувки,
Усмивката й е от великолепните,
Не я спира полиция за мало-лет-ните…
Коя е, кажи? [Китарен пасаж в минорна седма]
Соул Гиджет!
Коя не мисли за свойта карма?
Коя е означаващото на твойта мама?
Опасна и лоша
Все едно е Сандра Дий, но с афрокоса.
Коя е, кажи?
Соул Гиджет!
Вдигнат ли се вълните, идва и Соул Гиджет
С аромат на пачули в косата,
Никой на Хермоса не може да я спре,
Нищо, че в Саут Сентрал е просто дете —
Ъ! Коя е, кажи?
Соул Гиджет!

И така нататък. Последвана от маратон от изпълнения на „Уайлд Мен Фишър“, от който Док бе спасен от появата на светлините на „Пинк“ на „Ла Бреа“. Спря за малко, за да си вземе няколко хотдога за из път, после продължи да кара — и да яде — нагоре по хълма, намери място за паркиране и измина оставащото до „Сънсет“ разстояние пеша. Пред ФФО се беше събрала малка групичка меломани, които бяха развъртели няколко джойнта, спореха с охраната на входа и танцуваха на крайно усилените бас-линии, носещи се отвътре. Парчето беше на „Фюрис“, известни по онова време с това, че имаха трима бас и нито един водещ китарист, и които щяха да подгряват за „Спотед Дик“. По време на затишията някой от групичката нахълтваше през вратата и изкрещяваше: „Изсвирете White Rabbit!“, преди да го изхвърлят обратно на улицата.

Не мина много време и Док се натъкна на Джейд и уж изчезналата Бамби, двете киснеха пред магазин за сладолед нагоре по улицата, бръщолевеха бясно и ръкомахаха с гигантски фунийки, преливащи от многоцветни вкусове биосладолед.

— Я, Док! — извика Джейд с леко намръщена предупредителна физиономия. — Какво правиш тук?

— Сериозно — провлачи Бамби, — мислехме, че си по-скоро фен на „Хърб Алпърт“ и „Дъ Тихуана Брас“.

Док сви шепа около едното си ухо и го обърна в посока на клуба.

— Стори ми се, че чух някой да свири This Guy’s in Love with You, и хукнах насам. Не? Какво правя тука тогава? Как сте тази вечер, момичета, всичко наред ли е?