Вроден порок

— Бамби ни уреди с пропуски за „Спотед Дик“ — каза Джейд. — И сме на двойна среща — обади се Бамби. — Крайно време е Лотусово цветче да получи нещо наистина класно и тази вечер това ще е Шайни Мак МакНътли, бейби.

Снежнобял ролс, каран от личен шофьор, спря точно до бордюра и един глас отвътре каза:

— Така, момичета, не мърдайте.

— Мамка му — каза Бамби, — пак сводникът ти, Джейд.

— Моят сводник? И откога?

— Нали не си забравила да подпишеш онова писмо за намерение?

— За листовете в тоалетната ли говориш? Нее, с тях си избързах гъза, няма ги вече, защо, важни ли бяха?

— Стига сте се ебавали, влизайте в колата и двете, трябва да си поговорим по работа.

— Джейсън, няма да вляза в тази кола, вътре мирише на фабрика за пачули — отвърна Бамби.

— Да, я ела на тротоара, ела ни на крака, бъди мъж — изкиска се Джейд.

— Аз май ще бягам — ухили се Док.

— Остани, Барни — каза Бамби, — наслади се на шоуто, та ти си в световната столица на забавленията.

Както обясни по-късно Джейд, въпросният сводник, Джейсън Велвита, вероятно е щял само да спечели от по-добро кариерно консултиране като по-млад. Всяка жена, която се бе опитал да експлоатира, направо го бе смазвала. Някои от тях, обикновено тези, които не са на каишката му, даже понякога му давали пари, защото им ставало мъчно за него, но сумата никога не била тази, която той си въобразявал, че му дължат.

Без желание и обгърнат в ухание на пачули, Джейсън излезе на тротоара. Беше облечен в бял костюм, толкова бял, че на фона му ролсът изглеждаше мръсен.

— Момичета, искам ви вътре в колата — каза, — на мига.

— И да ни видят, че се возим с теб? Забрави — отвърна Джейд.

— Не можем да си позволим такова петно по репутацията — добави Бамби.

— Не само нея има опасност да загубите.

— Обичаме те, бебчо — започна Бамби, — но ти си пълна смешка. От началото до края на „Сънсет“, по целия „Холивуд“… човече, виждала съм ебавка с Джейсън, написана с червило по стената на тоалетна чак в шибаната Уест Ковина.

— Моля? Къде? Познавам един пич с булдозер в Уест Ковина, само да му кажа, и ще срине всички лайнарници там със земята. Кажи ми шегата.

— Не знам, сладурче — Бамби се престори, че се приближава, за да се сгуши в него, и се усмихна в посока на пешеходния трафик. — Това само ще те разстрои.

— О, хайде стига.

Джейсън не можеше да скрие, че е поласкан от общественото внимание.

— Джейд, да му я кажа ли?

— Ти решаваш, Бамби.

— Пишеше — Бамби включи най-съблазнителния си глас: — „Ако плащате комисиона на Джейсън Велвита, няма как да се изсерете тук. Гъзът ви е в Холивуд“.

— Кучка! — изкрещя Джейсън, но момичетата вече бяха хукнали по улицата, той тръгна да ги гони, или поне така изглеждаше, в продължение на една-две крачки, след които се подхлъзна на топка биосладолед „Роки Роуд“, предвидливо позиционирана от Джейд на тротоара, и падна на задника си.

Док бе залят от идваща незнайно откъде вълна на съчувствие. Или може би нещо друго.

— Ето, човече.

— Какво е това? — попита Джейсън.

— Ръката ми.

— Човече — докато се изправяше с мъка. — Знаеш ли колко ще ми струва почистването на този костюм?

— Кофти. А ми изглеждаха като напълно готини мацки.

— Компания за вечерта ли си търсеше? Повярвай ми, можем да ти намерим нещо по-добро от тези двете. Ела.

Тръгнаха да вървят, а ролсът пълзеше до тях със същата скорост. Джейсън извади спаружен джойнт от джоба си и запали. Док усети познатия мирис на евтин мексикански треволяк, както и на пропуска на производителя да махне семената и стъблата. Когато Джейсън му предложи да си дръпне, той само се престори, че вдишва, и след малко му върна коза.

— Солидна работа, човече.

— Аха, идвам от дилъра си, скъпичко взема, но си заслужава.

Подминаха „Шато Мармон“ и продължиха към булевард „Холивуд“, като от време на време Джейсън заговаряше някоя млада жена, издокарала се в стила на някое пишман „Плейбой“ списание за съблазнителни одежди, и в отговор получаваше псувни, викове, бягство, а понякога и предложения, понеже го бъркаха с потенциален клиент.

— Не ти е лека работата май — отбеляза Док.

— О, обмислям да я зарежа. Искам да стана филмов агент.

— А така. Десет процента от това, което изкарват някои от звездите и… май-чи-це.

— Десет? Само толкова ли? Сигурен ли си? — Джейсън свали шапката си, беше хомбург и също ослепително бяла, и я изгледа укорително. — Да имаш случайно дарвон или буферин? Нещо ме цепи главата…

— Не, но пробвай това — Док запали и му подаде джойнт колумбийско производство с доказан ефект за стимулиране на разговора и преди да е мигнал, Джейсън започна да бръщолеви за Джейд, по която, ако Док бе схванал правилно, май бе хлътнал.

— Трябва й някой, който да я пази. Рискува прекалено много и не говоря само за уличната дейност из Холивуд. Например тези типове от „Златният зъб“, човече… ако знаеш как е затънала при тях.

— Аха… чакай… това име май съм го чувал и преди.