Вторият гроб отляво

Тя стрелна замислен поглед към пода, и почти можех да видя как в главата й се завъртяха колелцата, умът й се движеше в хиляди посоки, когато преметна чантата през рамото си.

— Аз ще се обадя на чичо Боб, когато отиде в службата и ще разбера на кого е поверен случаят на Мими. — Чичо Боб е брат на баща ми и детектив в полицейското управление на Албукърки, какъвто беше и баща ми преди. Работата ми с него като консултант на полицията носеше голяма част от приходите ми. Бях решила много от случаите му, както правех и за баща ми. Престъпления се разкриват много по-лесно, когато можеш да попиташ мъртвите кой ги е очистил. — Не съм сигурна кой отговаря за случаите на изчезнали хора в участъка. Ще трябва да говорим и със съпруга. Как се казва?

— Уорън — отвърна Куки, следвайки ме навън.

Направих списък наум, докато излизахме от тоалетната.

След като платихме кафето си, се усмихнах на Брад и тръгнах към вратата. За беда разгневен въоръжен мъж ни блъсна обратно вътре. Вероятно би било прекалено смело да се надявам, че е дошъл просто да обере заведението.

Куки се закова на място зад мен и ахна.

— Уорън — промълви тя изумена.

— Тя тук ли е? — попита той. Ярост и страх разкривяваха приятните му черти.

Дори на най-печеното ченге на света му омекват коленете, когато се озове откъм дулото на револвер 38-ми калибър. Но Куки очевидно не бе надарена с мозък колкото и на пиле.

— Уорън Джейкъбс! — възкликна тя и го шляпна по главата.

— Ох. — Той разтри мястото, където Куки го удари, а тя му взе пистолета и го натъпка в чантичката си.

— Да не искаш някой да умре?

Той повдигна рамене като дете, смъмрено от любимата си леля.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— След като се обади, отидох до сградата, в която живееш, после те проследих дотук и чаках да видя дали Мими ще се появи. Когато това не се случи, реших да вляза.

Изглеждаше малко раздърпан и измършавял след дни притеснение. И беше толкова виновен за изчезването на жена си, колкото бях и аз. Можех да отгатвам човешките емоции като никой друг, а той излъчваше невинност. Имаше угризения за нещо, но не беше свързано с незаконни действия. Вероятно се чувстваше виновен за въображаемо прегрешение, поради което според него жена му си бе тръгнала. Каквото и да ставаше, сериозно се съмнявах, че имаше нещо общо с него.

— Хайде — обадих се аз и поведох двамата обратно навътре. — Брад — извиках.

Главата му се показа от отвора, на лицето му играеше дяволита усмивка.

— Липсвам ли ти вече?

— Ще проверим колко те бива, красавецо.

Той повдигна вежди, готов за предизвикателството и завъртя шпатулата както барабанист от рок-група върти палка.

— Само седнете и гледайте — каза, преди да се завърти и да запретне ръкавите си.

Този хлапак щеше да разбие сума ти сърца. Потреперих, като си представих купищата жертви, които свалячът щеше да натръшка подире си.

Три порции мучо гранде бурито за закуска и седем чаши кафе по-късно — само четири от тях мои — седях с човек, дотолкова поболял се от тревога и съмнения, че правех залози колко дълго ще задържи закуската си. По-голяма бе вероятността да не успее.

Разказа ми как се е променило поведението на Мими напоследък.

— Кога забелязахте тази рязка промяна? — попитах, като това беше приблизително сто и дванайсетият ми въпрос. Горе-долу де.

— Не знам. Толкова съм погълнат от работата си. Понякога се чудя дали ще забележа, ако собствените ми деца пламнат. Мисля, че преди три седмици.

— Като стана дума — казах аз и вдигнах поглед към него, — къде са децата?

— Какво? — попита той и срещна погледа ми. — О, при сестра ми са.

Това определено беше плюс. Човекът беше развалина. Благодарение на Норма се издигнах с едно стъпало нагоре от водене на записки върху салфетки към водене на записки върху кочан за сметки.

— И жена ви не е споделила нищо? Не е задавала необичайни въпроси? Не ви ли е казвала, че се притеснява, защото се чувства, сякаш я следят?

— Прегори един печен бут — съобщи той, пооживен, че може да отговори на някой от въпросите ми. — След това всичко отиде по дяволите.

— Значи взема готвенето много присърце.

Той кимна, после поклати глава.

— Не, нямах предвид това. Тя никога не прегаря печеното. Особено бутовете.

Куки ме ощипа под масата, като видя, че се двоумя да се изкискам или не. Стрелнах я кръвнишки, след което възвърнах загриженото си и разбиращо изражение.

— Вие сте професионален детектив, нали? — попита Уорън.

Примигнах бързо.

— Дайте определение на „професионален“. — Той продължаваше да гледа втренчено, потънал в мислите си и аз добавих: — Наистина, не съм като другите частни детективи. Нямам етичен кодекс, нито правила за поведение и не си падам по почистването на оръжията.

— Искам да ви наема — заяви той, без да се притесни от признанието ми за почистването на пистолета.

Канех се да му разиграя сценката как заради Куки ще работя безплатно — особено при положение, че й плащах само колкото да може да се храни човешки — но парите щяха да са от полза, когато започнеха да пристигат сметките.

— Хонорарът ми е много висок — казах, стараейки се да звуча като кръчмарска проститутка.