XIV колония

Каменен блок с размерите на мерцедес се отчупи от скалата и се сгромоляса на земята под тях. Мъжете изглеждаха доволни от резултата. Касиопея — също. От този трофей можеше да се получи много строителен материал. В каменната стена остана празнина като от изваден огромен зъб. Това беше първият им успех на такава височина. Сега щяха да продължат вляво и вдясно и да отцепят още няколко такива, преди да повдигнат скелето още по-високо. Тя обичаше да наблюдава хората си по време на работа — облечени както преди стотици години, само че с модерни якета и ръкавици. Както и с каски и предпазни очила — за каквито специално бе настоял застрахователят й. И тя се надяваше историята да й прости.

— Браво на всички, добра работа свършихте — каза шефът.

И тя кимна в знак на съгласие.

Мъжете заслизаха по дървените подпори. Тя остана още малко да се полюбува на кариерата. С повечето работници се познаваха от години. Тя плащаше добри надници, при това целогодишно, като им осигуряваше жилище и храна. Френските университети бяха неизчерпаем източник на стажанти, всички изгарящи от желание да бъдат част от нейния уникален проект. През лятото наемаше сезонни работници, но сега в зимното мъртвило при нея оставаха само най-запалените. Запланувала си бе да прекара деня изцяло на строежа. Три от четирите външни крепостни стени бяха почти завършени, а придобитият току-що камък щеше да стигне за голяма част от четвъртата.

И тогава се чу пукот. После още един. Което не беше необичайно, понеже бяха нарушили целостта на скалния масив.

— Махайте се от там, всички! — извика тя към мъжете, скупчени в подножието. — Бягайте! Веднага!

И размаха ръце, за да им даде знак да се отдръпнат от скелето. Не знаеше какво точно става, но ситуацията изискваше предпазливост. Звуците от разцепването на камъка ставаха все по-силни, вече звучаха като далечни изстрели от картечен пистолет — звук, който твърде добре познаваше. Трябваше да се маха от тук. Тя се обърна и тръгна към десния край на платформата, от който беше по-лесно да се слезе. Но в този момент къс варовик се отчупи и се стовари с трясък върху най-горните дъски. Цялото скеле потрепери под краката й. Нямаше за какво да се хване и за да запази равновесие, тя се просна по лице върху студеното дърво и се хвана с две ръце за ръбовете, докато люлеенето утихна. Дървената конструкция по чудо бе останала цяла, главно благодарение на естествената си гъвкавост. Отдолу се чуваха гласове, които я питаха дали всичко е наред.

Тя се надигна на колене и надникна над ръба.

— Нищо ми няма.

После се изправи на крака и се отупа от прахоляка.

— Ще трябва да огледаме скелето — провикна се тя към мъжете долу. — Здраво удари.

Нов пукот привлече вниманието й.

Скалната маса над опразненото от каменния блок пространство се бе отцепила по протежение на един седиментен слой и изведнъж земното притегляне от съюзник се бе превърнало в техен враг, възползвайки се от слабите места в скалата. При цялата си привидна неуязвимост камъкът можеше в един момент да се окаже крехък като дърво.

Мощен пукот като две последователни експлозии разтърси скалата.

Прах и пясък се сипеха във въздуха. Нов огромен камък се стовари отгоре, като за малко не отнесе скелето. Пътят напред беше отрязан. Затова Касиопея се извърна и хукна в обратната посока, към отсрещния край на платформата. Зад гърба й каменна лавина помете част от подпорните стълбове.

Касиопея видя, че всичките работници бяха избягали далече от опасността. Оставаше само тя.

Нов огромен камък се откъсна и се стовари върху голите дървени греди. Още малко и под краката й нямаше да остане нищо здраво. Тя погледна надолу и на десетина метра под себе си видя каруцата със сеното, която не бе помръднала от мястото си. Слоят сено й изглеждаше достатъчен на дебелина, но нямаше как да знае това със сигурност.

За съжаление, нямаше избор.

Тя скочи от скелето надолу с главата, после тялото й се преобърна във въздуха с гърба напред. Ако бе пресметнала вярно падането си, каруцата трябваше да се намира точно под нея. Чу как някъде назад дървената кула се срива под каменната лавина. Миг по-късно се приземи насред сеното, което смекчи силата на удара. Отвори очи, наоколо продължаваха да се сипят камъни и отломки от дървени греди.

Касиопея се надигна и огледа пораженията. Работниците се скупчиха наоколо, като един през друг я питаха дали е ранена. Тя поклати глава и още веднъж ги огледа, за да се убеди, че всички са живи и здрави.

— Май ще се наложи доста да разчиствате тук — каза тя, после скочи от каруцата.

Още беше в шок, но си каза, че такива неща се случват, особено на проекти от подобен мащаб. За щастие, до момента не бяха имали нито една съществена злополука.