За подмяна

— Не, нещо не ми се връзва — възрази Виналди. — Че какво общо има всичко това с…

— Работните дела за убийствата и на петте жертви са засекретени от някой в самия връх на полицията в Ню Ричмънд, а това означава, че момчетата вършат работа за някой с повече власт и от Бог. Това лице е подсигурило безопасност за Ихандим, докато той търси резервните, един от които е важен за онзи.

— Фирмената информация за „СейфтиНет“ е пълна каша съобщи компютърът.

— Проследи всяка отделна компания, притежателка на нейни акции — наредих аз. — По цялата верига на прехвърляне на собствеността. Искам да знам дали някой притежава контролния пакет.

Дискът защрака, а аз запалих цигара. Голсън ми напомни колко вредно е това за мен, а аз му предложих да си го завре отзад.

— Ако се досещаш какъв може да бъде отговорът, кажи ми го с една дума — не се сдържа Виналди. — Това напрежение е непоносимо.

— Не съм сигурен — отговорих аз, но в този миг информацията се появи на екрана. Основният собственик на „СейфтиНет“ — макар и посредством безброй подставени фирми беше компания на име „Нюман Съблиниър“. На мен това нищо не ми говореше, но не беше така с Виналди.

— Това е компания на Максен — прошепна той. — Лично самият Арлонд Максен я ръководи.

Вече бях забелязал, че колкото по-сериозен е Виналди, толкова по-семпли стават изреченията му, което в случая беше странично потвърждение, че говори истината.

— Откъде знаеш?

— Знам — изпъшка Виналди. — Боже Господи…

— Момчета, някой да иска кафе? — услужливо попита Голсън, озадачен, но видимо доволен от неочакваното шоу. Дръпнах диска на Мал и станах от стола.

— Значи — уточних аз — зад „СейфтиНет“ стои Максен, което не е нелогично. По някакъв начин е успял да прехвърли онези момчета. Те сигурно се чувстват задължени пред него, защото иначе не ги виждам да му вършат мръсната работа. Междувременно тичат и след теб, понеже имат да ти връщат, а Луела Ричардсън най-вероятно става случайна жертва след като се оказва на пътя им в неподходящ момент. Максен разбира какво се е случило, обхващат го угризения и решава да хвърли маса пари за нейното погребение. — „Но и през ум не му минава да направи каквото и да било за Лаверн Латоя или някое от другите момичета, убити под 100-ния етаж“ — помислих си. — Максен е — той стои зад всичко.

— Ей, това е страхотно — жизнерадостно възкликна Голсън. — Защото ако е така, вие, момчета, здравата сте я загазили. Сигурни ли сте, че никой не иска кафе? Предлагам не какво да е, а…

— Млъквай! — изръмжахме едновременно двамата с Виналди.

— И сега какво? — попита след малко Виналди, предавайки ми инициативата за пореден път.

— Смятам да направим посещение при един човек, който мисля, че вече трябва да се гърчи от болка — казах аз и се обърнах към Голсън: — А ти наистина си дръж устата затворена за всичко, което има нещастието да чуеш, защото в противен случай… късата ти памет за женски имена ще се превърне в най-малката ти грижа.

— Вярвам — с подкупваща искреност отговори Голсън и отскочи от пътя ни, когато се втурнахме към вратата.

Глава 12

— Кое те кара да мислиш, че Жуаджи ще проговори? — попита Виналди, когато влязохме в бара на Хауи за… не знам, според мен за двайсети път от два дни насам.

— Три неща — отговорих аз, пробивайки си път с рамо през тълпата. — Първо, кожата му беше преебана — изглеждаше необичайно и при докосване беше странна. Помня, че преди няколко дни видях нещо подобно с тялото на Тразин. Второ, от тази сутрин раната в главата му отива не към оправяне, а към влошаване. Трето, той спомена нещо за короните — короните на дърветата, нали разбираш, — а по подметките на обувките му имаше листа.

— Те не могат да не се връщат там, нали? — каза Виналди, докато вървяхме по коридора.

— И аз мисля така. А Жуаджи в момента няма никакъв шанс да се добере дотам.

— Хм, май не си толкова глупав, колкото изглеждаш. Добре, това ме радва.

— Не позволявай на надеждата да те заблуди — посъветвах го аз. — Не знаеш за скритите ми недостатъци.

В склада бяха трима: Дат, който седеше, без да откъсва поглед от тялото, Хауи, който изглеждаше, че взема нещата прекалено присърце и е готов на всичко само и само да изкупи предателството си от тази сутрин, и самият Жуаджи. Отправих се право към него и се наведох, държейки се за всеки случай малко встрани.

Дупката в слепоочието му изглеждаше по-зле отпреди и под тила му имаше локвичка кръв. Кожата му беше в същото състояние. Не знам, може би странната ѝ текстура бе резултат от дългия му престой там и не следваше да се възприема като признак, че нещо не е наред.

— Знаеш накъде отиват нещата, нали? — казах аз. Никакъв отговор. — Онова място е в кръвта ти. Трябва да отидеш там, за да се презаредиш, а това няма да стане, докато се излежаваш тук. Междувременно Ихандим обикаля из Ню Ричмънд с другите момчета. Той може и да има някакъв генерален план, Жуаджи, но както се развиват нещата, ти няма да бъдеш част от него.