Затворникът на рая

— Не му казах, че по нареждане на господин директора всички произведения на Александър Дюма бяха изтеглени от библиотеката на затвора, заедно с Дикенс, Галдос и много други автори, чиито творби смяташе за буламачи, които само развличат простия народ, без да го възпитават. Той ги замени с колекция от собствените си непубликувани романи и разкази, а също и с книги на свои приятели — всичко това подвързано с кожа от един затворник с опит в графичните изкуства, казваше се Валенти. Щом приключи работата, директорът го умори от студ, като го застави да прекара пет нощи на двора под януарския дъжд, и то само защото се бе пошегувал с изяществото на прозата му. Така Валенти успя да излезе оттук по метода на Мартин: мъртъв.

След като прекарах известно време тук, разбрах от разговорите между тъмничарите, които дочувах понякога, че Давид Мартин е бил докаран в затвора по настояване на самия господин директор. Преди това го държали в затвора Модело, обвинен в серия от престъпления, за които надали някой е повярвал, че наистина са извършени от него. Твърдеше се, наред с други неща, че в пристъп на ревност убил своя ментор и най-добър приятел, заможен мъж на име Педро Видал, писател като него, а също и съпругата на Видал, Кристина. И че ликвидирал хладнокръвно неколцина полицаи и не знам още кого. В последно време обвиняват толкова хора в толкова неща, че човек вече не знае какво да мисли. Трудно ми е да повярвам, че Мартин е убиец, но пък по време на войната съм виждал толкова хора и от двете страни да си свалят маската и да показват истинското си лице, че иди разбери… Всеки хвърля камък, а после сочи съседа си.

— О, ако аз седна да ви разправям… — вметна Фермин.

— Там е работата, че бащата на въпросния Видал е влиятелен индустриалец, червив с пари. Говори се даже, че бил един от ключовите банкери на националната фракция. Защо става така, че банкерите печелят всички войни? Както и да е, тази важна клечка Видал лично поискал от Министерството на правосъдието да издирят Мартин и да се погрижат да изгние в затвора заради онова, което сторил със сина му и снаха му. Изглежда, че Мартин бил избягал от страната и се укривал в чужбина почти три години, когато го открили близо до границата. Надали е бил с всичкия си, мисля си аз, за да се върне в Испания, където са го чакали, за да го разпнат. И то през последните дни на войната, когато хиляди хора прекосяваха границата в обратната посока.

— Понякога на човек му писва да бяга — рече Фермин. — Светът е много малък, когато няма къде да отидеш.

— Сигурно това си е мислел и Мартин. Не знам как е успял да мине границата, но неколцина местни жители от Пучсерда̀25 уведомили Цивилната гвардия26, след като го гледали да броди из града дни наред, облечен в дрипи, и да си говори сам. После пък някакви овчари го видели по пътя за Болвир, на няколко километра от Пучсерда̀. Там има едно голямо старо имение, наречено Торе дел Ремеи, което по време на войната било превърнато в болница за ранени на фронта. Ръководели го група жени, които навярно се съжалили над Мартин и му предложили подслон и храна, като го взели за военен. Когато гвардейците отишли да го приберат, вече не бил там, но същата нощ го заварили да върви по замръзналото езеро, опитвайки се да пробие дупка в леда с един камък. Отначало помислили, че се опитва да се самоубие, и го откарали в санаториума Вила Сан Антонио. Очевидно един от тамошните лекари го познал — не ме питайте как — и когато името му стигнало до военното губернаторство, го прехвърлили в Барселона.

— В устата на вълка…

— Добре го казахте. Изглежда, че съдебният процес не е продължил и два дена. Списъкът на предявените обвинения бил безкраен и въпреки че почти нямало улики или доказателства, които да ги подкрепят, прокурорът — незнайно как — успял да представи многобройни свидетели, които дали показания срещу Мартин. Десетки хора се явили в залата — подкупени навярно от стария Видал — и изразили към подсъдимия такава люта ненавист, която изненадала дори съдията. Бивши колеги на Мартин от времето, когато работел в един незначителен вестник, наречен „Ла вос де ла индустрия“27, псевдоинтелектуалци, неудачници и завистници от всякакъв сорт изпълзели от канавките, за да се закълнат, че писателят е извършил всичко, в което го обвиняват, че и повече. Нали знаете как стават тези работи? По нареждане на съдията и по съвет на Видал старши всичките му творби били конфискувани и изгорени под предлог, че са подривна литература и противоречат на морала и обществените интереси. Когато Мартин заявил в съда, че единственият обществен интерес, който той защитава, е четенето, а останалото си е лична работа на всеки индивид, съдията му прибавил още десет години към присъдата, която вече била издадена. Изглежда, че вместо да си трае по време на процеса, Мартин отговарял без задръжки на всичко, което го питали, и в крайна сметка сам си изкопал гроба.

— Всичко се прощава на тоя свят, само да казваш истината е непростимо.