ЖАЖДА

От радиото сух глас съобщи, че Валентин Йертсен, прочул се като Вампириста, е бил застрелян в полунощ. А Осло е преживял успешно първата си тропическа буря. Катрине и Хари прекосиха „Маюрстюа“ в мълчание, минаха през „Виндерен“ и поеха към Холменколен.

— Имаш ли някакви намерения да се връщаш при Бьорн? — обади се Хари. — Склонна ли си да му дадеш още един шанс?

— Той ли те помоли да ме питаш?

Хари не отговори.

— Мислех, че има нещо с онази Лиен.

— Едва ли. Остави ме тук.

— Ще се кача до къщата.

— Недей. Ще събудиш Олег. Супер. Готово. Лека нощ — Хари отвори вратата, но остана в колата.

— Какво?

— Нищо, нищо — и слезе.

Хари изчака задните фарове да се изгубят в тъмното и пое нагоре по чакълестата рампа.

Къщата се извисяваше величествено, още по-мрачна в нощната тъма. Угаснала. Бездиханна.

Отключи си, влезе и се ослуша.

Видя обувките на Олег. Къщата тънеше в тишина.

Съблече си всички дрехи в мокрото помещение и ги натъпка в коша за пране. Качи се в спалнята, извади си чисти дрехи. Знаеше, че няма да го хване сън, затова слезе в кухнята. Включи термоканата и се загледа през прозореца.

Отдаде се на мисли. Отпъди ги, наля си кафе, макар да си даваше сметка, че няма да намери сили да го изпие. Можеше да отиде в „Джелъси“, но не беше в състояние да поеме повече алкохол. Точно сега не. Може би по-късно.

Мислите му се завърнаха.

Всъщност бяха само две.

Простички и гръмогласни.

Първата гласеше, че ако Ракел не се оправи, ще я последва.

А втората: ако Ракел прескочи трапа, ще се раздели с нея. Защото тя заслужава нещо по-добро и така ще й спести терзанията дали да скъса с него.

Появи се и трета мисъл, или по-точно въпрос.

Хари зарови лице в шепите си.

Кой от двата сценария всъщност предпочиташ?

Мамка му, мамка му.

Четвърта мисъл.

Припомни си думите на Валентин в гората.

Накрая и нас ни прецакват.

Прецакват? Кого визираше Валентин с това множествено число? А него в частност кой го беше прецакал? Хари? Или някой друг?

И ти ще се хванеш в капана.

Изрече го непосредствено преди да заблуди Хари, че насочва към него оръжие. Съществуваше обаче вероятност думите му да се отнасят за по-мащабна измама, не само за конкретната.

Хари се сепна — някой бе долепил длан до тила му.

Обърна се и погледна нагоре.

Олег стоеше зад стола му.

— Не те чух — опита се да каже Хари, но вместо глас от гърлото му излезе дрезгав шепот.

— Ти спеше.

— Ами? — Хари се подпря на масата и стана. — Не съм спал, просто си седях и…

— Беше заспал, тате — прекъсна го с усмивка Олег.

Хари премига, за да прогони мъглата пред очите си.

Огледа се. Протегна ръка и попипа чашата с кафето. Беше студена.

— Мхм. Ама че работа.

— Мислих — сподели Олег, издърпа стола до Хари и седна.

Хари премлясна, за да втечни засъхналата слюнка в устата си.

— Прав си.

— За кое? — Хари отпи от изстиналото кафе, за да прогони вкуса на жлъчка.

— Дългът ти надхвърля преките ти задължения към най-близките ти. Длъжен си да помагаш и на онези, които се нуждаят от помощта ти, без да са ти роднини. А аз нямам право да искам от теб да ги изоставиш на произвола. Колкото до склонността ти да се пристрастяваш към следствието като към наркотик, това е нещо съвсем отделно.

— Мхм. Сам ли стигна до този извод?

— Е, Хелга ми вля малко разум — Олег погледна ръцете си. — Нея по` я бива да вижда нещата от различен ъгъл. А онова, дето го казах, че не искам да стана като теб… не го мисля сериозно.

Хари сложи длан върху рамото му. Младежът си беше облякъл тениската с щампована снимка на Елвис Костело, която Хари му подари да я ползва за пижама.

— Чуй ме, моето момче…

— Да?

— Обещай ми да не станеш като мен. Само за това те моля.

Олег кимна.

— Има и още нещо — добави той.

— Какво?

— Стефенс се обади с новини.

Сякаш челичена лапа стегна сърцето на Хари в безжалостна хватка. Той престана да диша.

— Събудила се е.

ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Четвъртък сутрин

— Ало?

— Андерш Вюлер?

— На телефона.

— Добро утро, обаждам се от „Съдебна медицина“.

— Добро да е.

— Става дума за косъма, който ни изпратихте за анализ.

— Слушам ви?

— Получихте ли хартиената разпечатка?

— Да.

— Анализът е частичен, но както виждате, налице е висока степен на генетично сходство между ДНК профила, изготвен въз основа на косъма, и един от ДНК профилите, регистрирани в базата данни във връзка с разследването на Вампириста. По-конкретно профил номер 201.

— Да, видях.

— Не знам кой се крие зад профил 201, но не е Валентин Йертсен. Понеже съвпадението е частично, а и не се обадихте повече, исках да се уверя, че сте получили резултата. Предполагам, ще искате да довършим анализа?

— Не, няма нужда. Благодаря.

— Как така? Но…

— Случаят е разрешен, а и вие в „Съдебна медицина“ сте затрупани с работа. Впрочем тази разпечатка изпращана ли е на други колеги освен на мен?

— Не, заявка е постъпила само от ваше име. Искате ли да…

— Не, няма нужда. Спокойно приключете случая. Благодаря ви за съдействието.

ТРЕТА ЧАСТ

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Събота