ЖАЖДА

Непосредствено след смъртта на Валентин Йертсен преживя няколко тревожни събуждания. Но не и докато специалната комисия го изслушваше. Впрочем тя излезе със становището, че Хари не може да бъде упрекнат за произведените изстрели в непредвидима ситуация в присъствието на опасен убиец, който сам е провокирал реакцията му. Чак впоследствие Валентин и Марте Рюд започнаха да го навестяват в сънищата му. Тя, не той, шепнеше в ухото му: „И ти ще се хванеш в капана.“ Беше си казал, че отговорността да я открият вече носят други. Минаха седмици, после се заредиха месеци и посещенията на призраците се разредиха. Завръщането към ежедневния ритъм в Полицейската академия и вкъщи му помогна. Той, разбира се, не близваше алкохол.

Най-сетне постигна каквото искаше. Защото събуждането му беше от петия вид. Събуди се удовлетворен. Щеше му се да копира този ден — с неговото оптимално ниво на серотонин — да го размножи и насложи върху остатъка от живота си.

Хари се измъкна от леглото възможно най-тихо, нахлузи си панталони, слезе на първия етаж, постави любимата капсула на Ракел в машината за еспресо, пусна я и излезе на стълбите. Докато вдъхваше зимния въздух, усети как снегът приятно жули босите му ходила. Градът, обвит в бяла пелена, все още тънеше в мрак, но на изток руменееше свенлив нов ден.

Хари намъкна чифт обувки и пухено яке, нагази в снега и пое към пощенската кутия.

В „Афтенпостен“ пишеше, че бъдещето изглеждало много по-светло, отколкото ни го съобщавали новините. Въпреки все по-подробната картина на убийства, войни и жестокости, рисувана в медиите, наскоро публикувано научно изследване показвало, че броят на хората, жертви на убийства, бележел рекорден спад и продължавал да намалява. Един ден, вещаели експертите, убийствата щели да бъдат изкоренени. Микаел Белман, който по информация на „Афтенпостен“ предстояло да бъде официално номиниран за министър на правосъдието и още следващата седмица да встъпи в длъжност, коментираше, че в това, да си поставяш високи цели, нямало нищо лошо, но лично неговата цел била не идеалното общество, а едно по-добро общество. Хари не успя да сдържи усмивката си. Умел суфльор беше тази Исабеле Скойен. Хари пак се върна на прогнозата за окончателното изкореняване на убийствата. Защо това голословно твърдение, въпреки удовлетворението му, разпалваше у него безпокойство, което Хари изпитваше от месец, а вероятно и по-отдавна? Убийства. Бе издигнал борбата с отнемащите човешки живот в своя житейска кауза. Но ако успееше, ако всички те изчезнеха, нямаше ли той, Хари, също да изчезне? Не заравяше ли и частица от себе си заедно с Валентин? Затова ли преди няколко дни най-неочаквано за себе си се озова до надгробната му плоча? Или го глождеше нещо друго? Онова, за което спомена Стефенс. Неспособността да се справя с неяснотата. Пак ли го глождеха опасения? По дяволите, Ракел оздравя, Валентин вече го нямаше, крайно време бе да се отърси от безпочвените тревоги.

Снегът изскриптя.

— Добре ли мина зимната почивка, Хари?

— Оцеляхме, госпожо Сювертшен. Както виждам, май не сте се наситили на ските?

— Щом има подходящи условия, как да не се възползваш — отвърна тя с чупка в ханша.

Ски екипът й стоеше като излят. В ръка държеше ските за дълго бягане — несъмнено леки като хелий — сякаш са клечки за хранене.

— Не ти ли се идва с мен на една бърза разходка, Хари? Другите спят, можем да отскочим до Трюван — тя се усмихна, светлината от лампата над тях проблесна в устните й, намазани с някакъв защитен балсам против студ. — По днешната настилка ските се плъзгат… особено плавно.

— Нямам ски — усмихна се в отговор Хари.

— Хубава работа! — засмя се тя. — Норвежец да няма ски!

— Знам, равносилно е на национално предателство — Хари се загледа във вестника. По-конкретно в датата. 4 март.

— Доколкото си спомням, и елха не си взехте за Коледа.

— Какво безобразие, а? Заслужаваме да ни дадат под съд.

— Знаеш ли, Хари, понякога ти завиждам.

Той вдигна поглед от вестника.

— Изобщо не ти пука. Не робуваш на никакви условности. Понякога ми се ще и аз да бях толкова разкрепостена.

Хари се засмя.

— С такава ефективна смазка, с каквато разполагате, съм сигурен, че ще си осигурите и добро сцепление, и плавно плъзгане, госпожо Сювертшен.

— Какво?

— Приятна разходка — Хари отдаде чест със сгънатия вестник и тръгна към къщата.

Погледна снимката на Микаел Белман, едноокия. Навярно затова погледът му излъчваше такава непоклатимост. Поглед на мъж със самочувствието на носител на върховната истина. Поглед на свещеник. Поглед, способен да преобръща хорските нагласи.

В коридора Хари спря и се обърна към отражението си в огледалото.

Истината е, че така и няма да разберем причината.

И ти ще се хванеш в капана.

Личеше ли му, че изпитва съмнения?

Ракел седеше до кухненската маса пред двете чаши с кафе.

— Вече си станала, а? — целуна я по главата. Косата дъхтеше слабо на ванилия и на Ракел, току-що станала от сън. Любимото му ухание.

— Преди малко звънна Стефенс — тя стисна ръката му.

— Какво иска толкова рано сутринта?