ЖАЖДА

С помощта на ковашки клещи Маса Канагава извади от огнището нажежения до червено къс желязо. Постави го върху наковалнята и го заудря с един от малките чукове с традиционна японска форма: главата му беше извита като на закачалка за дрехи. Маса Канагава беше наследил скромната ковачница от баща си и дядо си, но подобно на множеството ковачи във Вакаяма дълги години едва свързваше двата края. В началото на двайсет и първи век стоманодобивната промишленост, икономическият гръбнак на града, се премести в Китай и Маса се видя принуден да се съсредоточи върху производството на по-екзотични изделия. Например на катана, самурайски меч, добил значителна популярност в САЩ. Маса Канагава приемаше частни поръчки от клиенти от цял свят. Японският закон обаче поставяше ред изисквания: ковачите оръжейници да притежават специален лиценз, да са преминали петгодишен курс на обучение, да изработват не повече от две саби на месец и задължително да ги регистрират в специално ведомство. Маса Канагава, съвсем обикновен ковач, изработваше хубави мечове срещу нищожна цена в сравнение с баснословните суми, които вземаха лицензираните оръжейници, но си даваше сметка, че има риск да го изловят. Затова се стараеше да пази поминъка си далеч от хорските очи. За какво ще използват клиентите му поръчаните мечове, той нито знаеше, нито пък искаше да знае, но се надяваше да са ги поръчали за тренировъчни фехтовки, за декорация или за да попълнят оръжейната си колекция. Така или иначе: благодарение на тези поръчки осигуряваше прехрана на семейството си и ковачницата му оцеляваше. Маса Канагава в прав текст заяви на сина си да си избере друга професия, да се запише в университет, защото ковашката работа е твърде тежка, а възнаграждението — нищожно. И наследникът му го послуша. Записа се да следва, но за да издържаш студент, ти трябват пари. Затова Маса приемаше всякакви поръчки. Ето сега например клиент от Норвегия му възложи да изработи имитация на железни зъби от периода Хейан. Клиентът поръчваше въпросните зъби за втори път. Първият път беше преди половин година. Маса Канагава не разполагаше с името на клиента, само с номер на пощенска кутия. Важното беше, че му платиха предварително, при това той поиска доста висока цена. Не само защото беше сложно да изработи зъбите по модела, изпратен от клиента, а и защото изпълнението на тази поръчка му се струваше нередно. Той се затрудняваше да обясни какво точно го смущава, но погледнеше ли железните зъби, тръпки го побиваха.

Докато шофираше по 370, един от четирите пеещи пътя — майсторски проектирани и конструирани напречни нарези в асфалтовата настилка възпроизвеждаха мелодии при съприкосновението с автомобилни гуми — Маса вече не чуваше онова, което бе свикнал да възприема като красива, успокояваща хорова песен. В ушите му бучеше глухо предупреждение, прокобен тътен, надигащ се от земните недра, който се усилваше все повече и повече и накрая прерасна във вик. Сякаш изтръгнал се от устата на демон.

Хари се събуди. Запали си цигара и се вгледа в себе си. Как се събуждаше? Определено не в работен режим. Беше събота, първата лекция след зимната ваканция щеше да се състои чак в понеделник, а колкото до бара — днес дежуреше Йойстайн.

И самотно събуждане не беше. До него лежеше Ракел. През първите седмици след изписването й от болницата, докато я гледаше как спи, Хари все се страхуваше да не би тя да не се събуди или мистериозното „нещо“, останало недиагностицирано, да се завърне.

— Хората не понасят съмнението — беше казал Стефенс при един разговор. — Те искат да си мислят, че такива като теб и мен винаги са сто процента сигурни в становището си. Уличеният е виновен, диагнозата е правилна. Признанието, че изпитваме колебания, се схваща като признание за нашата некомпетентност, а не като естествено следствие от сложността на материята или от все пак ограничения запас от знания, с който разполага конкретният специалист. Но наистина никога няма да разберем със сигурност каква е била причината за внезапното влошаване на Ракел. Успяхме да установим известно натрупване на мастоцити и първоначално се съмнявах да не е мастоцитоза — рядко хематологично заболяване. Тя обаче се възстанови напълно и съдейки как протече болестта, най-вероятно се касае за отравяне. Затова не се страхувай от евентуално завръщане на болестта. Както, да речем, не си струва да се боиш от завръщането на Вампириста.

— С тази разлика, че ние, разследващите, успяхме да установим със сигурност кой е извършил убийствата.

— Прав си. Несполучлива аналогия.

С течение на времето опасенията, че болестта на Ракел ще се завърне, го спохождаха все по-рядко.

Разредиха се и страховете му от ново посегателство на Вампириста.

Днес не се събуждаше разтревожен.