ЖАЖДА

А живите — бъдещи мъртъвци.

Пое си дъх. Онзи човек се свърза с него. И събуди жаждата му, онази жажда, която Свайн мислеше, че годините са изцерили.

Свайн Фине вдигна очи към небето. Предстоеше слънцето да изгрее всеки момент. И градът щеше да се пробуди, да разтърка очи, да се отърси от кошмара за вилнелия през есента убиец; да се усмихне и да види как слънцето го огрява, в блажено неведение за предстоящото, в сравнение с което есента щеше да изглежда съвсем невинна прелюдия. Какъвто бащата, такъв и синът. Какъвто синът, такъв и бащата.

Полицаят. Хари Хуле. Беше там някъде.

Свайн Фине се обърна и тръгна. Крачките му станаха по-големи, по-бързи, по-уверени.

Чакаше го много работа.

Трюлс Бернтсен седеше на шестия етаж и наблюдаваше как червеното зарево на слънцето атакува възвишението Екебер. През декември Катрине Брат го премести от кучешката колиба в кабинет с прозорец. По принцип супер. Но задълженията му си останаха същите: да завежда в архива рапорти и постъпващи материали за разкрити и за замразени случаи. Имаше си причина да пристигне толкова рано на работа: при минус дванайсет градуса навън в службата беше по-топло, отколкото в апартамента. Пък и напоследък спеше лошо.

Съвсем закономерно през последните седмици постъпваха за архивиране предимно закъснели сигнали и недостоверни свидетелски показания за убийствата на Вампириста. Разни хора твърдяха, че преди няколко дни видели Валентин Йертсен. Сигурно бяха от онези, дето мислят Елвис за жив. ДНК тестовете на трупа предоставиха неопровержими доказателства, че убитият от Хари Хуле действително е Валентин Йертсен, но дори това не беше в състояние да убеди въпросните „очевидци“, че престъпникът не е измежду живите. За тях фактите се явяваха просто досадни пречки пред фиксидеите им.

Пречки пред фиксидеите им. Трюлс Бернтсен нямаше представа защо това изречение се загнезди толкова дълбоко в съзнанието му — особено като се има предвид, че мина през ума му, без да го произнесе на глас.

Посегна към следващия плик от купчината. Съгласно стандартната процедура беше разпечатан, а съдържанието му — прочетено от предходна инстанция. Върху плика стоеше логото на фейсбук, клеймо, което показваше, че писмото е изпратено препоръчано, и заповед за архивиране, прикрепена с кламер. Под номера на делото пишеше само „Вампириста“, а под „Подготвил справката“ стояха името на Магнюс Скаре и неговият подпис.

Трюлс Бернтсен извади съдържанието на плика. Най-отгоре имаше писмо на английски. Трюлс не схвана всичко, но все пак му стана ясно, че се изпраща съдебна заповед за достъп до лична информация и приложенията представляват разпечатки от фейсбук профилите на всички жертви на Вампириста плюс от профила на Марте Рюд, все още в графата „безследно изчезнали“. Трюлс прехвърли страниците и забеляза, че част от тях са залепнали една за друга. Види се, Скаре беше прехвърлил изпратената информация само надве-натри. Донякъде нормално, защото случаят беше разрешен, а извършителят така и нямаше да седне на подсъдимата скамейка. Трюлс обаче с най-голямо удоволствие би смачкал фасона на този надут пуяк Скаре. Прегледа с кои лица бяха контактували жертвите във фейсбук. С надежда търсеше съобщение от или към Валентин Йертсен или Александър Драйер, за да изобличи служебната немарливост на Скаре. Погледът му се плъзгаше по страниците, спираше само върху имената на подател и получател. В един момент приключи и въздъхна. Не се натъкна на пропуск. Единствените познати имена в списъците — освен тези на жертвите — бяха на двама-трима души, а му бяха познати, защото двамата с Вюлер ги разпитваха заради контактите им с жертвите и по телефона. Какво по-естествено от това, хора, поддържали връзка по телефона, като например Ева Долмен и Лени Хил, да общуват и посредством фейсбук.

Трюлс напъха документите обратно в плика, стана и отиде до металната картотека. Издърпа най-горното чекмедже. Пусна го. И така няколко пъти. Харесваше му как плавно се плъзга с шум, подобен на тракане на товарен влак. По едно време рязко спря чекмеджето, преди да се е прибрало.

Погледна плика.

Долмен, не Хермансен.

Разтърси се из чекмеджето, докато намери папка с разпити на лицата от телефонните списъци. Извади я и заедно с плика я отнесе до бюрото. Прелисти разпечатките. Откри името. Лени Хел. Трюлс беше запомнил точно това име, защото отначало то му навяваше асоциации с Леми. По телефона разговаря с човек, звучащ като изтормозен пъзльо — така трепери гласът на мнозина — независимо колко невинни са — чуят ли, че им звънят от полицията. И така, Лени Хел, излизаше, си бе разменил съобщения с Ева Долмен. Жертва номер две.