ЖАЖДА

— Олеле! Само дано не започва твърде рано. Сутринта имам час в Юлеволската болница.

— Защо? — смръщи чело Хари.

— Стефенс ще ми взема кръв. Проучва някаква рядка болест, нарича се системна мастоцитоза. Ако мама е развила такова заболяване, кръвта й се е възстановила от само себе си.

— Мастоцитоза ли каза?

— Да. Причинява се от генетичен дефект, наречен мутация в прото-онкогена c-kit. Самата болест не се предавала по генетичен път, но Стефенс се надява веществото в кръвта, което вероятно отговаря за възстановяването й, да се унаследява. Затова иска да ми вземе проба и да сравни моята кръв с кръвта на мама.

— Мхм, за тази генетична връзка явно ми е говорела майка ти.

— Според Стефенс мама най-вероятно е получила някакво натравяне и това му начинание било изстрел в тъмното. Но нали повечето велики открития са започнали именно от изстрели в тъмното.

— Може и да е прав. Защитата е от два следобед. После има прием. Вие идете, но аз ще пропусна.

— Защо ли не се учудвам — усмихна се Олег и се обърна към Йесус. — Хари не обича хора.

— Обичам хора — възрази Хари. — Просто не обичам да съм заедно с тях. Особено ако са много. — Той си погледна часовника. — Та като казах „много хора“…

— Съжалявам за закъснението, имах частна лекция — Хари се вмъкна зад барплота.

Йойстайн простена и така тресна върху плота две халби, та чак пяната им се разплиска.

— Хари, трябват ни още хора.

Хари примижа срещу навалицата, изпълваща заведението.

— На мен ми изглеждат предостатъчно.

— Зад барплота, глупако.

— Глупакът се пошегува. Познаваш ли някой с добър музикален вкус?

— Сабото.

— Да не е аутист.

— Е, ти пък си и с претенции.

Йойстайн наля следващата халба и даде знак на Хари да поеме касата.

— Добре, ще помислим за решение. Халстайн ли се е отбил? — Хари посочи шапката със зловещата емблема на „Занкт Паули“, нахлупена върху една халба до знаменцето на „Галатасарай“.

— Да, да върне шапката и да ти благодари, че си му услужил с нея. Доведе неколцина чуждестранни кореспонденти да им покаже мястото, откъдето започнало всичко. Вдругиден му предстояла докторска теза.

— Защита — поправи го Хари, върна кредитната карта на клиента и благодари.

— Да. Впрочем към тях се приближи някакъв тип, когото Смит представи като колега от Отдела за борба с насилието.

— Ами? — изненада се Хари и прие следващата поръчка от мъж с хипстърска брада и рекламна тениска на рок бандата „Кейдж Ди Елефънт“. — Как изглеждаше онзи тип?

— Зъби — отвърна лаконично Йойстайн и посочи собствените си покафенели.

— Да не е бил Трюлс Бернтсен?

— Не знам как се казва, но съм го виждал тук няколко пъти. Обикновено сяда в ей онова сепаре. Идва сам.

— Сигурно е Бернтсен.

— Мацките все се тълпят около него.

— Не е Бернтсен.

— Ама той си тръгва все сам. Не му е чиста работата.

— Защото не забърсва нищо ли?

— На теб вдъхва ли ти доверие човек, който отказва безплатна путка?

Хипстърската брада повдигна вежда. Хари сви рамене, постави халбата пред него, отиде до огледалната етажерка и си нахлупи шапката. Преди да се върне към задълженията си, внезапно замръзна. Прикова поглед в отражението си в огледалото, в черепа с кръстосаните кости на челото.

— Хари?

— Мхм.

— Идвай да помагаш. Два пъти мохито с диетичен спрайт.

Хари кимна бавно, рязко смъкна шапката от главата си, заобиколи барплота и тръгна към изхода.

— Хари!

— Викни Сабото!

— Да?

— Прощавайте за късното обаждане. Мислех, че „Съдебна медицина“ вече е хлопнала кепенците за днес.

— Официално сме приключили, но така става, когато човек работи на място с хроничен недостиг на персонал. Пък и звъниш на вътрешен номер, известен само на полицията.

— Да. Хари Хуле съм, старши…

— Познах те по гласа, Хари. Говориш с Паула. Отдавна не си старши инспектор.

— А, ти ли си. Обаждам се във връзка с убийствата на Вампириста, нали ме включиха в екипа. Ще те помоля да ми кажеш кои ДНК проби от водопроводната тръба са дали съвпадение в системата.

— Не съм ги обработвала аз, но чакай да видя. Само да те предупредя, че освен Валентин Йертсен, другите ДНК профили, изготвени по този случай, ги имам само като номера.

— Няма проблем. Пред мен е списък с имената и съответстващите им номера. Давай.

Хари отмяташе с чавка, докато Паула четеше на глас идентифицираните ДНК профили: на ленсмана, на неговия помощник, на Хуле, на Смит, на Холм и на Друпи, криминален експерт.

— За седмия човек още ли няма попадение в базата данни?

— Няма.

— А в останалата част от къщата на Хел открили ли са биологични следи, които да отговарят на профила на Валентин?

— Секунда… Не, няма.

— Нито по дюшека, нито по трупа, нищо, което да го свързва с…

— Абсолютно нищо.

— Добре, Паула. Благодаря ти.

— Така и така си се обадил, какво стана с онзи косъм?

— Кой косъм?

— Нали през есента Вюлер ми донесе косъм и помоли от твое име да го подложим на анализ. Явно си е мислел, че името ти ще подейства като магическа парола и неговата заявка ще пререди другите.

— Така ли стана?

— Естествено. Наясно си, че всички момичета в лабораторията имат слабост към теб, Хари.

— Такива работи не се ли казват на одъртели мъже?