ЖАЖДА

В единия ъгъл на стаята имаше празна клетка. В такива клетки обикновено се гледат зайци. Момент… Хари си спомни как веднъж, по време на оперативка, Скаре сдъвка Вюлер за контактите му с „Ве Ге“. Тогава младият полицай заяви, че е казал пред вестника едно-единствено нещо: гледал котка. Къде обаче беше въпросната котка? И кой държи домашна котка в клетка? Погледът на Хари зашари към по-късата стена. Там имаше тясна библиотека с учебници за курсанти в Полицейската академия: например „Следствени методи“ на Биеркнес и Хоф Юхансен. Хари забеляза и други заглавия, които не влизаха в задължителната учебна литература: „Сексуални убийства — модели и мотиви“ от Реслър, Бърджис и Дъглас — книга за серийни убийства, която Хари преди няколко седмици препоръча на студентите си, защото там се съдържаше информация за наскоро разработената от ФБР програма VICAP за залавяне на извършители на особено жестоки престъпления. Хари плъзна поглед надолу по библиотеката. На семейна снимка позираха двама възрастни и Андерш Вюлер като дете. На долния рафт имаше още книги: „Основни принципи в хематологията“ от Атул Мехта и А. Виктор Хофбранд, „Обща медицина“ от Джон Д. Стефенс. Млад мъж, който се вълнува от заболявания на кръвта. Какво лошо има? Хари се приближи да разгледа семейния портрет. Момчето изглеждаше щастливо. Родителите — не чак толкова.

— Защо си взел от хранилището вещите на Валентин? — попита Хари и забеляза как гърбът на Вюлер се скова. — Катрине Брат не те е молила за това. Веществените доказателства не са от нещата, дето човек изнася от службата и си ги носи вкъщи. Дори да става дума за разкрити случаи.

Вюлер се обърна и Хари забеляза как погледът на младия полицай инстинктивно зашари надясно. Към спалнята.

— Аз съм следовател в Отдела за борба с насилието, а ти — преподавател в Полицейската академия, Хари. Реално погледнато, по-логично е аз да те питам за какво ти е серийният номер на иззетия по случая револвер.

Хари схвана, че няма да получи отговор.

— Серийният номер не е пускан в регистъра на притежаващите огнестрелно оръжие, за да се открие законният му собственик. Защото няма как на Валентин Йертсен да е било издадено разрешително за оръжие.

— Важно ли е да се провери това?

— Според теб не е ли?

Вюлер вдигна голите си рамене.

— Доколкото ни е известно, револверът не е бил използван за убийство. Според аутопсията Марте Рюд е била простреляна след настъпването на смъртта. Балистичните характеристики на този револвер не дадоха съвпадение с нито един от криминалните случаи, фигуриращи в базата данни. Затова, Хари, не мисля, че е важно да се разбере на чие име се води въпросният револвер — не и с оглед на купчината задачи, които просто крещят за спешно изпълнение.

— Е, в такъв случай един преподавател би могъл да се поразрови и да провери докъде ще го заведе серийният номер, без да ангажира заетите следователи.

— Както искаш — Вюлер откъсна лист от бележника и му го подаде.

— Благодаря — Хари пак погледна кръвта върху рамото му.

Вюлер го изпрати до вратата. На стълбищната площадка Хари се обърна. Вюлер се беше наежил, както — кога несъзнателно, кога съзнателно — правеха охранителите на заведения.

— Само от любопитство да те питам… какво държиш в онази клетка в дневната?

Вюлер премига няколко пъти.

— Нищо — отвърна и тихо затвори вратата.

— Вкъщи ли си беше? — Бьорн изведе волвото на улицата.

— Да — Хари му подаде лист с преписания за втори път фабричен номер. — Ето го номера на револвера. „Рюгер“ се произвежда в Щатите. Може евентуално да потърсиш съдействие от БАТО^[14].

— Нали не очакваш сериозно те да установят първоначалния собственик?

— И защо да не очаквам?

— Защото американската система за регистриране на оръжия не е от най-ефективните. В САЩ има над триста милиона оръжия. Броят им надхвърля броя на населението.

— Стряскащо.

— Да ти кажа ли нещо още по-стряскащо? — Бьорн Холм натисна педала за газта, зави рязко, волвото поднесе леко, но остана под контрол, и се спусна по нанадолнището към улица „Пилестреде“. — Дори онези, които не са криминално проявени и твърдят, че оръжието им трябва за самозащита, предизвикват множество инцидент В „Лос Анджелис Таймс“ излезе статистика, че през 2012 година в САЩ броят на хората, загинали при неволно открита стрелба, е два пъти по-голям от броя на застреляните при самоотбрана. А близо четирийсет пъти повече хора са станали жертва на изстрели, предизвикани от самите тях. В тези данни, забележи, изобщо не е включен броят на жертвите на предумишлени убийства. Говорим само за смърт, настъпила поради неправилно боравене с оръжие.

— Четеш „Лос Анджелис Таймс“?

— Четях по времето, когато Робърт Хилбърн водеше редовна музикална рубрика. Чел ли си биографията на Джони Кеш, написана от Хилбърн?

— Не. Той ли беше публикувал пътепис репортаж за турнето на „Секс Пистълс“ в Щатите?

— Същият.