ЖАЖДА

— Едва ли. Татко споменал само каква болест са му открили, но без подробности.

— А именно?

Хари записа наименованието. Прикова поглед в думата. Гръцко название — изключение в медицинската терминология, където цари латинска хегемония.

— Благодаря ви — завърши разговора той.

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Четвъртък през нощта

— Сигурен съм — заяви на висок глас Хари в спалнята.

— Мотив? — попита Ракел и се сгуши в него.

— В основата му е синдромът на Отело. Водеща движеща сила е не ревността, а амбицията.

— Пак ли този ваш Отело? Прогнозират минус петнайсет през нощта. Дали да не затворим прозореца?

— Не съм сигурен.

— Не си сигурен дали да затворим прозореца, но си сигурен кой е архитектът зад вампиристките убийства?

— Да.

— И ти липсва само онази дреболия, наречена доказателства?

— Да — Хари я притегли по-близо до себе си. — Точно затова ми трябва самопризнание.

— Помоли Катрине Брат да привика въпросния човек на разпит.

— Нали ти казвам, Белман не дава никой да припари до случая.

— Тогава какво ще правиш?

Хари се вторачи в тавана. Усещаше топлината от тялото й. Щеше ли да му е достатъчна? Или по-добре да затворят прозореца?

— Лично ще го разпитам. Ще го подложа на разпит, без да се усети.

— Като юрист си позволявам да ти напомня, че неофициално признание, дадено на четири очи, има нулева доказателствена стойност.

— Ами ще се погрижа да не съм единственият, чул въпросното признание.

Столе Ауне се обърна и взе телефона. Видя кой го търси и натисна „приеми“.

— Ало?

— Мислех, че спиш — прозвуча хрипкавият глас на Хари.

— И въпреки това реши да ми се обадиш?

— Трябва ми помощта ти по един въпрос.

— Трябва ти, а не трябва ни!

— Добре де, ни. На човечеството. Помниш ли разговора ни за „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“?

— Да.

— Ще ми е нужно съдействието ти, за да заложа капан за маймуни по време на публичната защита на Халстайн.

— Сериозно? И кой друг ще участва освен теб, мен и Халстайн?

Столе Ауне чу как Хари си пое дъх.

— Един лекар.

— Чиято съпричастност към случая си успял да докажеш?

— Донякъде.

Столе усети как космите на ръцете му настръхнаха.

— И в какво по-конкретно се състои тази съпричастност?

— Докато Ракел лежеше в болницата, открих косъм в стаята й. В пристъп на параноя го изпратих за анализ. В присъствието на косъма до болничното й легло нямаше нищо учудващо, защото той се оказа от въпросния лекар, за когото ти говоря. Извлеченият от косъма ДНК профил обаче ни отведе до местата, където е вилнял Вампириста.

— В смисъл?

— Изскочи наяве връзка между медицинското лице и млад полицай, участвал в разследващия екип.

— Какви ги говориш? Наистина ли разполагаш с доказателства, че лекарят и вашият колега са замесени в убийствата на Вампириста?

— Не — въздъхна Хари.

— Не разбирам тогава. Обясни ми.

Двайсет минути по-късно Столе затвори. Заслуша се в притихналата къща. В надвисналия покой. Всички спяха. За себе си обаче беше сигурен, че до зори няма да мигне.

ЧЕТИРИЙСЕТА ГЛАВА

Петък преди обяд

Венке Сювертшен плъзна поглед над парка „Фрогнер“, докато тренираше на фитнес стълбата. Една от приятелките й се беше опитала да я разубеди да използва този уред. От качването на стълби, каза тя, дупето наедрява. Явно не беше схванала, че Венке иска да има по-голямо дупе. В най-популярния женски форум прочете обаче как тренировките във фитнеса не уголемявали задните части, а само извайвали формата и мускулатурата им. Решението за дамите с мераци за по-сочни дупета било да приемат хранителни добавки с естроген, по-големи порции храна или — най-лесното — да си поставят импланти. Ала Венке категорично изключваше последния вариант. Много държеше тялото й да запази естествения си вид и никога-никога — не се беше подлагала на хирургически корекции.