ЖАЖДА

— Така става, като се ожениш — засмя се Паула. — Подлагаш се на доброволна кастрация.

— Мхм. Намерих въпросния косъм на пода до болничното легло на жена ми и ме беше разтресла някаква параноя.

— Ясно. Предположих, че не е важно, понеже Вюлер каза да не се занимавам повече. Да не се беше уплашил, че жена ти си е хванала любовник?

— Не ми беше хрумвало, но сега, след като ми вкара тази муха в главата…

— Вие, мъжете, сте големи наивници.

— Така оцеляваме.

— Ти на това оцеляване ли му казваш? Нежният пол е на път да превземе планетата, не си ли забелязал?

— Забелязал съм, и още как. Работите посред нощ. Направо да те хване страх. Лека нощ, Паула.

— Лека.

— Я чакай малко. С какво да не се занимаваш?

— Моля?

— С какво ти е казал да не се занимаваш Вюлер?

— Със сходството.

— Кое сходство?

— Между косъма и един от ДНК профилите, регистрирани във връзка с Вампириста.

— Чий профил?

— Откъде да знам. Нали ти казах, боравим с номера. Дори нямам представа кои са на заподозрени и кои — на полицаи.

Хари помълча няколко секунди.

— Ще ми продиктуваш ли въпросния номер? — попита после.

— Добър вечер — поздрави възрастният шофьор на линейка, влизайки в стаята за отдих в спешното.

— Добра да е, Хансен — отвърна единственият мъж в помещението, докато си наливаше шварц кафе.

— Току-що звънна твоят приятел от полицията.

Мъжът, главен лекар Джон Дойл Стефенс, се обърна с вдигната вежда.

— Нима имам приятели в полицията?

— Представи се за твой познат. Някой си Хари Хуле.

— Какво искаше?

— Изпрати ни снимка на локва кръв и помоли да определим количеството на око. Веднъж се бил възползвал от окомера ти. Очакваше като хора, които непрекъснато оказват помощ на тежко ранени, да имаме твоята точна преценка. Наложи се да го разочаровам.

— Интересно — Стефенс махна косъм от рамото си Възприемаше засилващия се косопад като признак не на повяхване, а, обратното, на разцъфване. Мобилизираше силите си, освобождаваше се от всичко ненужно. — Защо не се е обадил да ме попита лично?

— Сигурно не е очаквал главен лекар да работи посред нощ, а явно отговорът му трябва спешно.

— За какво му е тази информация?

— За някакъв случай, по който работел.

— Налесно ли ти е снимката?

— Да — шофьорът извади мобилния си телефон и показа на главния лекар изображението.

Стефенс хвърли един поглед към заснетата кървава локва върху дървен под. До локвата, за ориентир, бе поставен линеал.

— Литър и половина — отсече лекарят. — Плюс-минус сто-двеста милилитра. Обади се и му отговори. — Стефенс отпи малко от кафето. — Преподавател, който работи посред нощ… Накъде отива този свят?

— Ти не си много по-различно — засмя се шофьорът.

— Моля? — лекарят преотстъпи мястото до каната на събеседника си.

— Нонстоп си дежурен, Стефенс. Какво всъщност правиш тук?

— Приемам пациенти с тежки травми.

— Това ми е ясно, въпросът е защо. Назначен си на пълен щат в хематологията и въпреки това даваш допълнителни дежурства в спешното. Това не е стандартна практика.

— Че кой се задоволява да живее стандартно? Пък и на човека е присъщо да иска да бъде там, където е полезен, нали?

— Значи, нямаш семейство, което да държи поне от време на време да се вясваш вкъщи?

— Семейство нямам, но имам колеги със семейства, които не ги искат вкъщи.

— Хе-хе. Виждам, че носиш халка.

— А аз — че имаш кръв по ръкава, Хансен. Кървящ пациент ли си докарал?

— Да. Разведен ли си?

— Вдовец — Стефенс пак отпи от кафето. — Жена или мъж? На каква възраст?

— Жена на трийсет-трийсет и няколко. Защо питаш?

— Просто така. Къде я настанихте?

— Ало? — прошепна Бьорн Холм.

— Хари съм. Да не си си легнал?

— Два през нощта е. Ти как мислиш?

— Върху пода в кабинета имаше около литър и половина кръв от Валентин.

— И?

— Елементарна аритметика. Тежал е твърде много.

Хари чу скърцане на легло и дращене на чаршафи по телефона. После пак шепнещия глас на Бьорн:

— За какво говориш?

— Вижда се на записа от охранителните камери. Когато Валентин излиза, везната отчита само килограм и половина по-малко от теглото му на влизане.

— Литър и половина кръв тежи килограм и половина, Хари.

— Знам. Липсват ни доказателства. Като ги осигуря, ще ти обясня. Никому нито дума, ясно? Нито дори на жената в леглото ти.

— Тя спи.

— Чувам.

— Нали? — засмя се глухо Бьорн. — Хърка за двама.

— Утре в осем в котелното? Става ли?

— Става. Смит и Вюлер ще дойдат ли?

— Смит ще го видим на защитата в петък.

— А Вюлер?

— Само ти и аз, Бьорн. Донеси компютъра на Хел и револвера на Валентин.

ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Четвъртък сутринта

— Много си ранобуден, Бьорн — отбеляза възрастният домакин зад гишето на хранилището за доказателства.

— Добро утро, Йенс, дойдох да поискам някои неща от случая с Вампириста.