ЖАЖДА

— Ако медиите се свържат с вас, моля ви, не им споменавайте за нашия разговор. Слухове, че полицията издирва вампир, ще предизвикат паника сред населението.

— О, не ми се вярва медиите да се скъсат да ме интервюират.

— И защо? Нали „Ве Ге“ отпечата публикацията ви в Туитър.

— Но не ме потърсиха за интервю. Запомнили са, че и преди съм вдигал фалшива тревога.

— Кога?

— През деветдесетте бях твърдо убеден, че се е развилнял вампирист — тогава имаше няколко неразкрити убийства. Преди три години пак. Спомняте ли си случая?

— Не.

— Сигурно защото вестниците поместиха изявлението ми на по-задните си страници. И слава богу.

— Значи, вече два пъти сте били фалшива тревога?

— Да. Сега ще ми е за трети. Както сама разбирате, списъкът с греховете ми е внушителен.

— Халстайн? — чу се женски глас отвътре. — Идваш ли?

— Секунда, скъпа! Ястребът пристига! Кря, кря, кря! Пазете се!

Докато вървеше към портата, Катрине чу детски писъци от къщата. Истерия, предхождаща погрома над „гълъбите“.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Петък следобед

В три следобед Катрине се видя с криминалистиката, в четири — със съдебна медицина. И двете срещи протекоха отчайващо. В пет тя се яви в кабинета на Белман.

— Радвам се, че прие положително включването на Хари, Брат.

— И защо да не го приема положително? Хари е най-заслужилият ни следовател.

— Други колеги на твоя ръководен пост биха се почувствали… как да се изразя?… подразнени от появата на някогашно величие, което да им диша във врата.

— За мен това не е проблем, защото винаги играя с открити карти, господин главен секретар — усмихна се Катрине.

— Добре. Хари ще оглави свой, независим екип и нямаш основания да се опасяваш от вмешателство. Просто малко здравословна конкуренция. — Белман долепи върховете на пръстите на двете си ръце. Катрине забеляза, че под венчалната му халка има широко пръстеновидно розово петно от витилиго. — Лично аз ще стискам палци за групата, оглавявана от нежния пол. Надявам се на бързи резултати, Катрине.

— Аха — беззвучно промърмори тя и си погледна часовника.

— Аха — какво?

Тя долови раздразнение в гласа му.

— Аха, надяваш се на бързи резултати.

Катрине си даваше сметка, че съвсем преднамерено провокира главния секретар на полицията, но просто не успя да се сдържи.

— Редно е и ти да се надяваш на същото, главен инспектор Брат. Може и да има квоти по пол, но не си абонирана за тази длъжност.

— Ще се опитам да я заслужа по честен начин.

Погледът й не се отмести от неговия. Черната му превръзка сякаш допълнително подчертаваше невредимото око, неговата проницателност и красота. И суровата, неумолима безпощадност.

Катрине притаи дъх.

Неочаквано Белман прихна.

— Харесвам те, Катрине. Но ще ти дам някои препоръки.

Тя чакаше, готова за началническо мъмрене.

— Искам ти да водиш следващата пресконференция. Наблегни специално колко труден е този случай. Нямаме никакви следи и ни предстои продължително разследване. Така медиите ще се заредят с търпение, а ние ще си осигурим по-голяма свобода на действие.

Катрине скръсти ръце.

— Но е възможно да даде и отрицателен ефект: убиецът да се одързости и да нанесе нов удар.

— Не ми се вярва убиецът да се влияе от вестникарските писания, Брат.

— Щом казваш. Тръгвам. Предстои ми да подготвя следващата среща на разследващата група.

Катрине долови неизказано предупреждение в погледа му.

— Върви. И изпълни каквото ти наредих. Кажи на медиите, че по-труден случай не си разследвала.

— Всъщност…

— Формулирай го с твои думи. Кога е следващата пресконференция?

— Отменихме насрочената за днес, защото няма какво ново да съобщим.

— Добре. Имай предвид: колкото повече преувеличиш трудностите в разследването, толкова повече похвали ще получим, когато разкрием убиеца. Пък и не лъжем, нали? Действително не разполагаме с нищо. Освен това медиите обожават злокобните мистерии. Откъдето и да го погледнеш, предложената от мен стратегия ще ни донесе само дивиденти.

„Откъдето и да го погледнеш, си пълен въздухар“ — апострофира го наум Катрине, докато слизаше по стълбите към Отдела за борба с насилието.

В самото начало на срещата с разследващата група Катрине изтъкна колко важно е докладите да се съставят своевременно и веднага да се въвеждат в системата. Колегата, провел първия разпит с Гайр Сьоле — мъжа, с когото Елисе Хермансен си бе уредила среща в бар преди смъртта си — бе пропуснал да регистрира доклада си в системата и със свидетеля се бе свързал втори колега.

— Така ще избегнем едно и също нещо да се върши два пъти, ще спестим ценно време и ресурс и няма да създаваме впечатление, че тук, в Главното управление, дясната ръка не знае какво прави лявата.

— Сигурно компютърът или системата са дали грешка — обади се Трюлс Бернтсен, макар че Катрине съвсем умишлено не го назова поименно. — Написах доклада и го изпратих.

— Торд? — поиска справка Катрине.