ЖАЖДА

— Аха. В Археологическия музей в Истанбул е изложен подобен комплект изкуствени зъби. Носи се легенда, че са го използвали войниците от армията на Александър Велики, но историците са на друго мнение. Според тях железните зъби служели за садо-мазо играчка на висшата класа — Смит почеса обрива. — Значи, убиецът е нахапал жертвата до смърт?

— Не сме сигурни. Съдим по белезите върху шията й. Около раните открихме следи от ръжда и люспи от черна боя.

— Охо! — възкликна Смит. — В такъв случай се насочваме към Япония.

— Ти да видиш — Катрине долепи телефона до ухото си.

— Навярно са ви попадали снимки на японки с оцветени в черно зъби? Не? Тази тамошна традиция се нарича охагуро. В превод „мракът след залез-слънце“. Заражда се през периода Хейан около осемстотин години след Христа и… да продължавам ли?

Катрине Брат размаха подканващо ръка.

— Твърди се, че през средновековието някакъв северен могул карал войниците си да използват такива боядисани в черно зъби: предимно за сплашване на противника, но понякога, при близък бой, острите шипове влизали в употреба. Ако врагът се приближал и оръжието станело неизползваемо, а ударите и ритниците — безрезултатни, войниците разкъсвали гръкляна му с железните зъби.

Полицайката сигнализира, че се е свързала.

— Здрасти, Гюнар, Катрине се обажда. Само да ти кажа, че в момента съм в дома на професор Смит… Да, ученият с поста в Туитър. Забравих си телефона вкъщи. Ако някой се опитва да се свърже с мен… — тя се заслуша в гласа отсреща. — Шегуваш се! — Няколко секунди съсредоточено мълчание. — Хари Хуле се е появил изневиделица и е пожелал да работи по случая? Да, ще го обсъдим после. — Върна телефона на Смит. — И така, обяснете ми, какво представлява вампиризмът?

— За тази цел ми се струва подходящо да се поразходим.

Двамата тръгнаха по чакълеста алея от къщата към обора. Халстайн Смит сподели, че съпругата му наследила имението заедно с девет декара прилежаща земя. Само преди две поколения по тези земи в Грини, едва на километри от центъра на Осло, пасели крави и коне. И въпреки очевидните предимства на имота друг парцел — на остров Несьоя, също наследство — с площ по-малко от декар и незастроен, ако не се брои навес за лодки, струвал повече — поне съдейки по офертите, отправени от заможните им съседи.

— До Несьоя се пътува много, но няма да продадем мястото, освен при крайна необходимост. Имаме съвсем обикновена евтина алуминиева лодка с мощност двайсет и пет коня, но аз я обожавам. Не казвайте на съпругата ми, но предпочитам морето пред селския район.

— Самата аз съм родена край морския бряг.

— Берген, нали? Обожавам тамошния диалект. Една година съм работил в психиатрията в Сандвикен. Градът е красив, но много вали.

Катрине кимна замислено.

— Мда, потискащото лице на Сандвикен ми е познато до болка.

Стигнаха до обора. Смит извади ключ и го пъхна в катинара.

— Сериозни мерки за сигурност като за обор — подхвърли Катрине.

— Наложи се да подсилим обикновената ключалка — отвърна горчиво Смит.

Катрине прекрачи прага и нададе слаб вик на изненада, когато стъпи върху нещо, което хлътна под тежестта й. Погледна надолу. Широка метална плоскост, дълга метър и половина и широка един, беше вградена на равнището на циментовия под. Отдолу явно имаше пружини, защото плоскостта потрепери леко и издрънча в циментовата рамка, преди постепенно да се успокои.

— Петдесет и осем килограма — установи Смит.

— Моля?

Той посочи вляво. Върху дъговидна мерителна скала голяма стрелка леко се колебаеше между стойностите петдесет и шейсет. Катрине схвана, че е стъпила върху старовремски кантар за добитък. Присви очи.

— Петдесет и седем и половина — отчете тя.

Смит се засмя.

— При всички случаи, далече от теглото за клане. Аз, признавам, гледам да прескачам везната, защото мисълта всеки ден да ми е последен никак не ми допада.

Минаха покрай няколко бокса за добитък и спряха пред врата с по-делови вид. Смит отключи. Вътре имаше бюро с компютър, прозорец с изгледа към имота, рисунка на човек вампир с големи тънки крила на прилеп, източен врат и четвъртито лице. Върху етажерките зад бюрото се мъдреха две-три папки и десетина книги.

— Тук е всичко, издадено по темата за вампиризма — Смит посочи книгите. — Съвсем обозримо е. Но за да ви отговоря на въпроса какво именно представлява този феномен, ще започна с Ванденберг и Кели от 1964. — Смит издърпа едно томче, отвори го и зачете на глас: — „Под вампиризъм разбираме източването на кръв от човек, най-често обект на любовни чувства, с цел да се постигне сексуална възбуда и удоволствие.“ Това гласи сухата дефиниция. Но вие искате по-разширен анализ, нали?

— Да — кимна Катрине, докато се любуваше на изображението на човешкия вампир. Красиво произведение на изкуството. Изчистено. Изглеждаше толкова самотен. От него лъхаше хлад. Катрине се загърна по-плътно в якето си.