ЖАЖДА

— Хареса ми, и то много. Просто Белман се появи.

— Видях. Какво искаше?

— Опитва се да ме изнуди да разследвам новия случай.

— Ти какво му отговори?

— Отказах.

— Браво — кимна Ауне. — Ежедневният сблъсък със злото, на който бяхме подложени дълги години двамата с теб, травмира психиката. За околните това може да не е видимо, но всъщност ние сме сериозно потърпевши. Време е близките ни да получат вниманието, което доскоро отделяхме на социопатите. Дежурството ни приключи, Хари.

— Да не казваш, че напускаш?

— Да.

— Мхм. Разбирам мотивите ти, но има ли и някаква друга, по-конкретна причина?

— Години наред се бях отдал на професията си и отсъствах от къщи — сви рамене Ауне. — А когато работя по убийство, дори да съм си у дома, все едно ме няма. Наясно си, и без да ти го обяснявам, Хари. А сега Аурура… — Ауне изду бузите си и издуха шумно поетия въздух. — Според учителите имало известно подобрение. Вярно е, в тази възраст често се случва децата да се вглъбят. И да опитват нови неща. Един белег върху китката не е непременно симптом за системно самонараняване, може да е резултат от най-нормално любопитство. Но всеки баща се тревожи, когато не успява да намери път към детето си. Особено безпокойство предизвиква, ако въпросният баща минава за топ психолог.

— Аурура на колко е? На петнайсет?

— Да. Нищо чудно след една година всичко това да е зад гърба ни. В тази възраст всичко е на периоди. Но ако човек държи да се погрижи за близките си, не бива да го отлага за след идния случай, след идния работен ден, трябва да се заеме веднага. Нали, Хари?

Хари подръпна с два пръста горната си устна, покрита с набола брада, и кимна замислено.

— Мхм. Без съмнение.

— Ще тръгвам — Ауне си взе чантата и извади тесте снимки. — От местопрестъплението са. Катрине ми ги изпрати. Както казах, вече не ми трябват.

— А на мен за какво са ми? — попита Хари и погледна най-горната: труп на жена в окървавено легло.

— Например за учебни цели. Чух те да споменаваш за случая с пентаграмата. Значи, в обучението се позоваваш на реални убийства и реални документи.

— Конкретно този случай илюстрира много добре определен престъпен замисъл — Хари се опита да откъсне поглед от трупа. Нещо в снимката му се стори познато. Като отглас от позабравено минало. Виждал ли е някъде тази жена? — Как се казва жертвата?

— Елисе Хермансен.

Името не му говореше абсолютно нищо. Хари огледа следващата снимка.

— Какви са тези рани по шията?

— Наистина ли не си прочел нищичко за случая? Гръмна на първите страници на всички вестници. Обяснимо е защо Белман се опитва да те рекетира. Железни зъби, Хари.

— Как така? Да не е убита от сатанист?

— Разгърни „Ве Ге“. Цитират поста в Туитър на моя колега Халстайн Смит. Той лансира версията за убиец вампирист.

— Вампирист? Тоест, вампир?

— Де да беше толкова безобидно — Ауне извади от чантата си откъсната страница от споменатия вестник. — Вампирите са фантастични същества, частично сходни с животните. А вампиристът-според Смит и още шепа психолози в световен мащаб — е човек, който получава удовлетворение от пиенето на кръв. Ето…

Хари прочете поста на специалиста. Погледът му се спря върху последното изречение: „Вампиристът ще посегне пак.“

— Мхм. Поддръжниците на теорията за това чудо наистина са малко на брой, но това не означава, че не са прави.

— Не думай! Самият аз харесвам революционни теории и амбициозни учени от рода на Смит. За жалост по време на студентските си години той допусна гаф, който му спечели прякора Маймуната, и се опасявам, че в професионалните среди онази случка все още хвърля сянка върху репутацията на изследванията му. Но в действителност той беше многообещаващ кадър, докато не се забута в прословутия вампиризъм. Статиите му не са никак лоши, но, естествено, не успя да ги публикува в авторитетни издания. Сега все пак е намерил начин да даде гласност на теориите си. В Туитър.

— Ти защо не вярваш в съществуването на вампиристи? Самият ти си ми казвал, че щом човек може да си представи някакво извращение, значи то непременно съществува.