ЖАЖДА

— Подозирам, че ми пробутваш покойница, за да ме подхлъзнеш. Очакваш да си кажа: ако избера жена, която вече не е измежду живите и с която нямам реална възможност да си легна, Ракел ще се почувства минимално застрашена. Така да бъде. Подведен от манипулаторските ти способи и изкушен от „Закуска в Тифани“, отговарям високо и гръмко „да“.

Ракел нададе сподавено възклицание.

— В такъв случай защо просто не го направиш? Защо не ми изневериш?

— Първо, защото не съм сигурен дали жената на мечтите ми ще ми върже, а аз преживявам отхвърлянето много болезнено. Второ, защото реална перспектива постъпката ми да остане без последствия просто не съществува.

— Нима?

Хари пак се съсредоточи върху вестника.

— Рискувам да скъсаш с мен. Или най-малкото да си влошим отношенията.

— Не и ако скриеш забежката.

— Не бих могъл.

Исабеле Скойен, бивша съветничка по социалните въпроси към кметската управа, критикуваше настоящия градски съвет, задето не е взел превантивни мерки за така наречената тропическа буря, която според метеорологичните прогнози се очакваше да удари с небивала досега сила западния бряг в началото на идната седмица. Няколко часа по-късно бурята щеше да връхлети Осло съвсем леко отслабена. Скойен заявяваше, че отговорът на председателя на градския съвет („Понеже не живеем на тропиците, в бюджета не сме предвидили средства за тропически бури.“) свидетелства за арогантност и безотговорност, граничещи с безумие. „Явно господин председателят си мисли, че климатичните аномалии са нещо, което става само в чужбина“ — контрираше Скойен, заснета в една от пословичните й пози за пред камера. Явно планираше да се завърне на бял кон в политиката.

— Като казваш, че не би могъл да скриеш изневярата, какво имаш предвид? Че не би издържал да си мълчиш ли?

— Че не бих искал. Пазенето на тайни е тегава работа. Щеше да ме гложди съвестта — Хари прегледа всички страници. — А угризенията са мъчителни.

— И мислиш как ще се измъчваш ти, нали? Ами аз? Не ти ли идва на ум аз колко бих страдала?

Хари хвърли един поглед на кръстословицата, остави вестника върху завивката и се обърна към Ракел.

— Ако не знаеш за изневярата, няма да страдаш, скъпа.

Ракел хвана брадичката му и я задържа, докато оглеждаше едната му вежда.

— Ами ако разбера? Или ако ти разбереш, че аз съм била с друг мъж? Няма ли да те заболи?

Той усети силно парене, когато тя отскубна от веждата му косъмче, навярно прорасло накриво.

— Със сигурност — потвърди той. — Затова и ще ме гложди съвестта, ако аз ти изневеря. Защото знам как бих се чувствал на твое място.

Тя пусна брадичката му.

— За бога, Хари, говориш, все едно разсъждаваш върху служебен казус. Нищо ли не чувстваш!

— За бога, а? — усмихна се ехидно той и я погледна над очилата. — Този израз още ли се използва?

— Отговори ми… пусто да остане!

Хари се засмя.

— Чувствам, че се опитвам да ти отговоря максимално откровено. Но за да успея, трябва да помисля и да бъда реалист. Ако се бях поддал на първия ми емоционален импулс, щях да кажа онова, което искаш да чуеш. Но вместо да ти угодя, решавам да бъда откровен. Тук обаче има една подробност. Моята откровеност е преди всичко хитрост. Проявената честност ще е дългосрочна инвестиция в моята правдоподобност в твоите очи. Защото един ден, когато наистина ми се наложи да излъжа, ще е в моя полза да ме мислиш за откровен.

— Прибери си мазната усмивка, Хари. Значи ми казваш, че ако изневярата нямаше да ти донесе толкова ядове, щеше да кръшкаш?

— Така излиза.

Ракел го смушка, спусна крака върху пода и излезе от спалнята с презрително сумтене. От стълбите долетя ново недоволно сумтене.

— Ще сложиш ли още вода за кафе? — извика той.

— Кари Грант — извика тя. — И Кърт Кобейн. Едновременно.

Чу как Ракел се разшета из кухнята. Бълбукането на водата в каната. Остави вестника върху нощното шкафче и преплете пръсти на тила си. Усмихна се. Беше щастлив. Стана и погледът му се плъзна върху нейната част от вестника, оставена върху възглавницата. Видя снимка. Местопрестъпление, заградено с полицейска лента. Затвори очи и отиде до прозореца. Усети, че ще успее. Ще намери сили да забрави името на онзи, който се измъкна безнаказано.

Той се събуди. Пак сънува майка си. И мъж, който твърдеше, че му бил баща. Вслуша се в себе си да разбере как се събужда. Чувстваше се отпочинал. Спокоен. Удовлетворен. Главната причина се намираше на една ръка разстояние от него. Обърна се към нея. Вчера той премина в ловен режим. Нямаше такива намерения, но когато видя полицайката в бара, съдбата сякаш иззе командването от ръцете му. Осло е малък град, да срещнеш познато лице не е изключение, и все пак. Той обаче не се поддаде на беса. Беше се научил на самоконтрол.

Огледа очертанията на лицето й, косата, неестествено сгънатата ръка. Тя беше студена и не дишаше, ароматът на лавандула почти беше изветрял, но това не го смущаваше. Тя бе изпълнила предназначението си.

Отмахна завивката и отиде до гардероба. Извади униформата. Изтупа я. Вече усещаше бурния прилив на кръв по цялото си тяло. Очертаваше се поредният страхотен ден.

СЕДМА ГЛАВА