ЖАЖДА

Петък преди обяд

Хари Хуле вървеше по коридора на Полицейската академия заедно със Столе Ауне. Със своите сто деветдесет и три сантиметра Хари стърчеше с педя и половина над своя пет години по-възрастен и доста по-пълен приятел.

— Изненадан съм, че се затрудняваш да решиш толкова елементарен ребус — Ауне нагласи папийонката си на точки. — В избора ти на професия няма нищо загадъчно: просто баща ти също е бил учител. Дори след смъртта му продължаваш да търсиш неговото одобрение. Не си го получил, докато си работил като полицай. Всъщност не си го и искал, защото в желанието си да се опълчиш срещу бащината фигура си избрал коренно различно поприще. За теб той е представлявал неудачник, защото не е успял да спаси майка ти. Всъщност си проектирал върху него собственото си чувство за непълноценност. И си станал полицай, за да изкупиш вината си за смъртта на майка ти. Посветил си се на професията да спасяваш човешки животи, като залавяш убийци.

— Мхм. Колко ти плащат на час да им разтягаш такива локуми?

Ауне се засмя.

— Като каза час, Ракел излекува ли хроничното си главоболие?

— Днес е на лекар. Баща й също е страдал от мигрена. Появила се е след петдесетата му година.

— Фамилна обремененост. Неизбежна като съдбовната предопределеност. Поръчваш си на гадателка от някой сайт да ти врачува, а после съжаляваш. Ние, хората, не обичаме неотвратимото. Каквато е смъртта.

— Фамилната обремененост не е неотвратима. Дядо ми станал алкохолик още с първото близване на алкохол. Точно като баща си — моя прадядо. Докато татко цял живот консумираше алкохол с мярка, без да развие зависимост.

— Значи болестта просто е прескочила едно поколение. Случва се.

— Или пък генетиката се явява удобно извинение за слабия ми характер.

— Е, съвсем човешко е да оправдаваме несполуките си с драснатото в генетичния ни код!

Хари се усмихна, а една курсантка, която тъкмо се разминаваше с тях, помисли, че се усмихва на нея, и му отговори подобаващо.

— Катрине ми изпрати снимки от местопрестъплението в „Грюнерльока“ — смени темата Ауне. — Какво мислиш за това убийство?

— Не следя черните хроники.

Вратата към аудитория номер две стоеше отворена. Темата на днешната лекция влизаше в учебния конспект на абсолвентите, но Олег каза, че заедно с още няколко приятели от първи курс ще се опитат да се вмъкнат. Аудиторията се пукаше по шевовете. Част от студентите, желаещи да присъстват, и дори преподаватели бяха насядали по стълбите или стояха прави до стените.

Хари отиде до катедрата и включи микрофона. Обгърна с поглед публиката. Инстинктивно потърси лицето на Олег. Разговорите стихнаха, над залата се разстла тишина. Хари навлажни устни. Най-озадачаващото не беше, че стана преподавател, а че новото амплоа му харесваше. Той, който минаваше за несловоохотлив и самовглъбен, се чувстваше по-непринудено пред пълна аудитория с взискателни курсанти, отколкото пред касиера, който му е подал „Кемъл Лайт“ вместо поискания стандартен „Кемъл“, а зад гърба си Хари чува недоволното мърморене на опашката, докато изяснява случая. В лоши дни, когато нищо не върви и нервите са изпилени, вместо да обърне внимание на касиера за грешката, Хари вземаше олекотения вариант на любимите си цигари, изпушваше една и изхвърляше пакета в близкото кошче. Докато тук, пред студентите, се намираше в свои води. Говорене по същество. На тема убийства. Хари се прокашля. Не бе успял да открие Олег, но мярна друго познато лице, препасано с черна превръзка над едното око.

— Виждам, че някои от вас явно са се объркали. Това е трети лекционен курс по следствени методи, предназначен за абсолвентите.

Смях. Никой не тръгна да напуска залата.

— Е, добре. Ще се наложи да разочаровам онези от вас, дошли за да чуят поредната ми суха лекция. Днешният ни гост е дългогодишен консултант към Отдела за борба с насилието в Главното управление и психологът с най-много научни публикации по въпроси, свързани с насилствената смърт. Но преди да дам думата на Столе Ауне — понеже знам, че после той няма да ми я отстъпи доброволно — бързам да ви напомня за препитването следващата сряда. Темата са убийствата с пентаграмата. Краткият обзор на казуса, докладите от местопрестъплението и стенограмите от разпитите ще намерите както обикновено на адрес полиц. акад наклонена черта следствие. Заповядай, Столе.

Избухнаха аплодисменти. Хари тръгна към стълбите, а Ауне наперено се запъти към катедрата с изпъчен корем и самодоволна усмивка.