ЖАЖДА

— Синдромът на Отело! — оповести гръмко той и понижи глас, когато застана зад микрофона. — По-известен под наименованието „патологична ревност“. Тя се явява мотив зад повечето убийства в нашата страна. Именно от ревност главният герой Отело в едноименната пиеса на Уилям Шекспир убива съпругата си Дездемона. Родриго е влюбен в младата съпруга на генерал Отело, а подмолният офицер Яго има зъб на Отело, защото генералът не го е произвел в лейтенант. Яго съзира възможност да си осигури така желаното издигане и да съсипе Отело. Затова помага на Родриго да предизвикат раздор между Отело и съпругата му. Хитрият Яго посява вирус в сърцето и ума на Отело, смъртоносен и устойчив вирус, който има различни проявления. Вирусът на ревността. Отело се разболява и болестта му се влошава, ревността го довежда до епилептични пристъпи, от които той се тресе. Накрая Отело убива съпругата си, а после и себе си — Ауне придърпа маншетите на туидовото си сако. — Причината да ви преразказвам съдържанието не е, че Шекспир влиза в задължителния материал за изпита, а защото малко обща култура няма да ви навреди. — Смях в залата. — И така, какво представлява синдромът на Отело, уважаеми неревниви дами и господа?

— На какво дължа това посещение? — прошепна Хари, Беше застанал до Белман. — Вълнуваш се от ревността?

— Не. Искам да разследваш последния случай.

— Уви, разкарал си се на вятъра.

— Ще сформираш камерен екип, който ще води паралелно и независимо от голямата група разследване.

— Благодаря, господин главен секретар, но отказвам.

— Нуждаят се от теб, Хари.

— Студентите ли?

Белман се засмя.

— Не се съмнявам в преподавателските ти способности, но има и други добри лектори. Виж, като следовател си ненадминат.

— Приключих с убийствата.

— Я стига глупости, Хари — поклати глава Белман с усмивка. — Колко време мислиш, че ще издържиш да се криеш тук и да се преструваш на друг? Ти не си тревопасно като онзи отпред, Хари. Ти си хищник. Какъвто съм и аз.

— Ще повторя. Отговорът ми е „не“.

— А както е известно, хищниците имат остри зъби. Тази особеност им отрежда най-високото място в хранителната верига. Отпред виждам Олег. Кой би предположил, че ще следва точно в Полицейската академия…

Хари усети как космите на тила му настръхват. Долавяше опасност.

— Настоящият ми живот ме удовлетворява, Белман. Няма да се връщам в полицията. Решението ми е окончателно.

— … особено като се има предвид, че чистото досие е незаобиколимо условие за прием.

Хари не отговори. Ауне пожъна поредната порция смях в залата. И Белман се включи в общата забава. Сложи ръка върху рамото на Хари, наведе се към ухото му и понижи глас с още няколко тона:

— Изминаха вече няколко години, но имам мои хора, готови да свидетелстват, че са видели как Олег купува хероин. За такова провинение законът предвижда до две години затвор. Едва ли ще се наложи да лежи, но полицай със сигурност няма да стане.

— Дори ти не си способен на такава низост, Белман — поклати глава Хари.

— Дали? Може да ти се струва, че стрелям с оръдие по врабец, но всъщност много държа настоящият случай да бъде бързо разкрит.

— Ако твърдо ти откажа, нищо няма да спечелиш, дори да съсипеш семейството ми.

— Възможно е да си прав, но нека не забравяме, че аз те… как беше думата? Ненавиждам.

Хари се вторачи в гърбовете отпред.

— Ти не си човек, който се ръководи от чувства, Белман. Просто защото не изпитваш такива. Какво обяснение ще дадеш, когато стане ясно, че толкова време си разполагал с информацията за провинението на Олег Фауке, без да предприемеш каквото и да било? Безполезно е да блъфираш, когато противникът ти знае колко слаба ръка държиш.

— Щом си склонен да заложиш на карта бъдещето на момчето, само защото си мислиш, че блъфирам, така да бъде. Искам от теб да поемеш само този случай. И край. Разкрий убийството и ще забравя каквото знам за Олег. Имаш срок да решиш до днес следобед.

— Само от любопитство, Белман… защо точно този случай е толкова важен за теб?

— Въпрос на политика — сви рамене Микаел. — Хищниците се нуждаят от месо. Не забравяй, аз съм тигър, Хари, а ти си просто лъв. Тигърът тежи по-малко и въпреки това му се пада повече грамаж мозък на килограм тегло. Затова римляните в Колизеума са били сигурни, че в двубой между лъв и тигър първият ще падне.

Хари забеляза някаква глава отпред да се обръща Олег. Усмихна се и вдигна палец. Скоро щеше да навърши двайсет и две. Устните и очите бе наследил от майка си, а правата коса — от баща си руснак, когото вече не помнеше. Хари отговори на свой ред с вдигнат палец и се опита да се усмихне. Извърна се към Белман. Той вече си беше тръгнал.

— Синдромът на Отело засяга предимно мъже — отекна гласът на Столе Ауне. — Докато обаче мъжете, убиващи от ревност, обикновено действат с голи ръце, ревнивите жени удрят с предмети или намушкват с хладно оръжие.

Хари се заслуша. В пропукването на изтънялата корица лед под краката си.

— Много си сериозен — отбеляза Ауне, след като се върна от тоалетната, допи си кафето в кабинета на Хари и си облече палтото. — Не ти ли хареса лекцията?