ЖАЖДА

Вдъхна резливия есенен въздух. Нощите в Бесерю в Холменколен бяха започнали да захладняват. Хари впери поглед към града и фиорда, където все още се мяркаше някоя и друга платноходка, открояваща се като малък бял триъгълник на фона на синята вода. След два месеца или може би едва след няколко седмици тук, на високото, щеше да падне първият сняг. Нека вали. Голямата къща от масивно дърво, байцвано в кафяво, беше построена за зима, не за лято.

Запали втората цигара за деня и се спусна по стръмната автомобилна рампа, насипана с чакъл. Вдигаше краката си високо, за да не се препъне в свободно влачещите се връзки на обувките. Можеше да се наметне с връхна дреха или поне да си облече някоя тениска, но за да оцениш чара на топлия си дом, не е зле малко да помръзнеш. Отиде до пощенската кутия и взе днешния брой на „Афтенпостен“.

— Добро утро, съседе.

Хари не беше чул кога джипът „Тесла“ е поел по асфалтираната алея на съседите. Прозорецът откъм шофьорското място беше смъкнат и оттам се подаваше неизменно русата госпожа Сювертшен. Тя въплъщаваше представата на Хари — момче, израснало в източните квартали и със сравнително кратък стаж в западните — за класическата холменколска тузарка. Стоеше си вкъщи с две деца и две домашни помощници, но нямаше планове да започва работа, макар норвежката държава да й бе осигурила напълно безплатно петгодишно университетско образование. С други думи, госпожа Сювертшен наричаше работа онова, което за повечето хора беше по-скоро развлечение: да поддържа добрата си физическа форма (Хари знаеше, че под горнището на анцуга носи впит спортен екип, и — безспорно — изглеждаше адски добре за прехвърлила четирийсетте), да се грижи за логистиката (тоест, да съставя графика на детегледачките и да планира семейните почивки в къщата в покрайнините на Ница, в планинската хижа в Хемседал и в лятната вила по южното норвежко крайбрежие) и да поддържа социална активност (обеди с приятелки, вечери с роднини и потенциално изгодни контакти). Всъщност най-важната работа госпожа Сювертшен вече я бе отметнала. Да си намери съпруг с достатъчно пари, който да финансира тези нейни „ангажименти“.

Виж, в това отношение Ракел никак, ама никак не случи на мъж. Макар да бе израснала в Холменколен, където хората отрано се научават как да лавират, и въпреки интелекта и привлекателната си външност, с които можеше да плени когото пожелае, в крайна сметка тя се закопа с нископлатен полицейски следовател, бивш алкохолик, понастоящем трезвен преподавател в Полицейската академия — с още по-ниска заплата.

— Откажи цигарите — посъветва го госпожа Сювертшен и го огледа щателно. — Иначе нямам за какво да те изкритикувам. Къде тренираш?

— В мазето.

— Фитнес зала ли си обзаведохте? Кой ти е личният треньор?

— Нямам. Сам съм си треньор — отвърна Хари, дръпна жадно от цигарата и огледа отражението си в задния страничен прозорец. Беше слаб, но не мършав както преди няколко години. Натрупа три килограма мускулна маса. И качи още два килограма заради спокойния семеен живот. Бе започнал да живее по-здравословно. Ала лицето, което го гледаше от прозореца, свидетелстваше, че е виждал и другата страна на медала. Паяжината от тънки червени жилчици в склерите на очите и мрежестите капиляри, прозиращи изпод кожата на лицето му, говореха за минало под знака на алкохол, хаос, безсъние и порочни привички, а белегът от ухото до ъгъла на устните — за безизходни ситуации и незадоволителен самоконтрол, фактът пък, че държи цигарата между показалеца и безименния пръст, удостоен с брачна халка, а средният липсва, разказваше поредната история за убийства и безчинства, написана върху плът и с кръв.

Хари огледа заглавната страница на вестника. Точно под гънката му се мярна думата „убийство“. За миг ехото от онзи писък пак го прониза.

— И аз се каня да си направя домашна фитнес зала — съобщи госпожа Сювертшен. — Ще се отбиеш ли някой предобед следващата седмица да ме понаучиш на това-онова?

— Трябват ти гумена постелка, тежести и щанга. А после ще се научиш и сама.

Съседката се усмихна широко.

— Приятен ден, Хари — кимна тя. Стана й ясно, че номерът няма да мине.

Джипът продължи напред със съскане, а Хари тръгна да се прибира.