ЖАЖДА

— Нашият Бийвъс си мисли, че Леми пее „асе of… space“!

В ушите на Трюлс още гърмеше дружният хохот, който заглуши музиката. И до днес той помнеше как искряха красивите очи на Ула, насълзени от смях.

Да си гледат работата. На Трюлс „Асе of Space“ още му се струваше по-оригинално заглавие от „Асе of Spades“^[2]. Един ден той седна по изключение на една маса с други колеги в столовата. Бьорн Холм тъкмо разправяше нещо на комичния си тутенски диалект:

— Ако беше избутал още две години, Леми можеше да основе нов клуб: „Клуб 72“.

— И защо? — попита с недоумение Трюлс.

— 72 е огледално на 27. Морисън, Хендрикс, Джоплин, Кобейн, Уайнхаус и компания, схващаш ли?

Трюлс кимна, защото видя, че другите кимат. Изобщо не вдяна обяснението на Холм. Стана му ясно само едно: пак е в ролята на аутсайдер.

Големи са отворковци, ама тази вечер аутсайдерът стана с трийсет бона по-богат от многознайкото Холм и кимащите му другарчета.

Мона яко се запали чак когато Трюлс й поднесе новината за изкуственото чене — или железните зъби, както ги нарече Холм. Тя се обади на редактора си и му съобщи, че разполага с тристепенно меню — по израза на Трюлс. Разядка: Елисе Хермансен е била на среща с познат от Тиндър. Основно: убиецът най-вероятно вече я е чакал в апартамента й, когато се е прибрала. Десерт: убил я е, прегризвайки сънната й артерия с железни зъби. По десет бона за всяко поднесено блюдо. Общо трийсет. 27 било огледално на 72. А 30 е огледално на 03. Е, и? Трийсет бона са си трийсет бона!

— Асе of Space, Асе of Space! — закрещяха в един глас Трюлс и Леми.

— Абсурд — отсече Катрине и си вдигна панталона. — Щом нямаш презерватив, просто забрави.

— Прегледах се само преди две седмици — оправда се Улрих и седна в леглото. — Кълна се с ръка на сърцето!

— Тази ръка си я заври… — Катрине си пое дълбоко въздух, за да закопчае шлица на панталона си. — Клетвите ти не ми вършат работа против забременяване.

— Ти не вземаш ли контрацептиви бе, момиче?

Момиче? Улрих безспорно беше симпатяга, обаче нещо… дявол знае какво… я дразнеше у него.

Излезе в коридора, обу си обувките. Беше запомнила къде окачи Улрих коженото й яке и бе обърнала внимание, че отвътре вратата се отваря с най-обикновена врътка. Да, определено я биваше да си подсигурява път за отстъпление. Спусна се по стълбите и се озова на улица „Юленльове“. Свежият есенен въздух имаше вкус на свобода и на усещането, че си се измъкнал. Катрине се разсмя. Тръгна между дърветата по широката безлюдна улица. Ама че прецаквация. Ако наистина толкова умееше да се застрахова при евентуална капитулация, защо тогава не си сложи спирала или поне не мина на противозачатъчни? Спомни си как в разговор с Бьорн му бе обяснила, че приемът на хормоналните препарати разклаща и бездруго крехкия й психически баланс. Затова ги спря, след като с Бьорн станаха гаджета. Нишката на мисълта й бе прекъсната от началния китарен риф в „О Му Soul“ на „Биг Стар“. Така звънеше телефонът й. Бьорн й качи песента и я избра за сигнал. Разпалено й обясни колко велика е тази забравена седемдесетарска банда от южните щати. Много се ядосал, когато по „Нетфликс“ излъчили документален филм за „Биг Стар“.

— Дявол да го вземе, развалиха цялата магия! Нали най-големият чар на тези банди е именно, че почти никой не ги знае!

Този Бьорн в скоро време нямаше да порасне.

— Кажи, Гюнар — вдигна Катрине.

— „Убита с железни зъби“?

Иначе уравновесеният началник на Отдела за борба с насилието явно беше яхнал метлата.

— Моля?

— Водещо заглавие от сайта на „Ве Ге“ в момента. Пише, че убиецът е причакал Елисе Хермансен в апартамента й и е прегризал сънната й артерия. Позовават се на благонадежден източник от полицията.

— Какво?!

— Белман ми се обади. Беше… как да се изразя… бесен.

Катрине спря. Опита се да разсъждава.

— Първо на първо, не знаем със сигурност дали наистина е влязъл преди жертвата. Второ на второ, не е потвърдено дали раните наистина са от ухапване. Дори не знаем дали е бил мъж.

— Значи информаторът им просто е зле осведомен, все тая! За друго ти говоря аз. Трябва да открием пиленцето. Кой може да е?

— Нямам представа. „Ве Ге“ няма да издадат източника си. Въпрос на принципи.

— Само принципни недей да ги изкарваш! Просто искат и занапред да им снася информация. Трябва час по-скоро да запушим пробойната, Брат.

Катрине вече бе успяла да се мобилизира.

— И какво? Белман се е разтревожил, че изтичането на информация ще навреди на разследването?

— По-скоро че този фал ще дискредитира цялата система.

— Така си и мислех.

— Какво имаш предвид?

— Много добре знаеш. И ти си мислиш същото.

— Утре сутринта ще го обсъдим — отсече Хаген.

Катрине Брат прибра телефона в джоба на якето си и огледа алеята. Някаква сянка се размърда. Сигурно клонче, раздвижено от вятъра.

Дали да не пресече и да продължи по осветения тротоар отсреща? Отказа се и ускори крачка.