ЖАЖДА

Втори вид: самотно събуждане. Характеризираше се със съзнанието, че е сам в леглото, сам в живота, сам на света. Това събуждане понякога го изпълваше със сладкото чувство на свобода, друг път — с меланхолия или по-точно с усещане за сиротност, но навярно именно тя представлява квинтесенцията на човешкия живот в миниатюра: пътуване от свързаността с пъпната връв към смъртта, където най-сетне сме отделени от всичко и всички. Проблясък в секундата на разбуждането, преди всичките ни защитни механизми и утешителни илюзии да се задействат и да срещнем живота в най-нереалната му светлина.

Трети вид: тревожно събуждане. Случваше се когато е пил повече от три поредни дни. Тревогата имаше различни степени, но се появяваше веднага. Той се затрудняваше да посочи външна заплаха или опасност. Изпитваше по-скоро паника, задето е буден, жив, задето присъства. От време на време изпитваше и вътрешна заплаха. Страх, че повече няма да се бои, страх, че ще полудее окончателно и необратимо.

Четвърти вид: твърде сходен с третия. Усещането, че се събуждаш в стая, където има и друг човек. То задействаше активността на мозъка в две посоки. Връщаш лентата назад: как, по дяволите, се е случило? После започваш да кроиш как да се измъкнеш. Понякога реакцията „бори се или бягай“ се забавяше, но по-късно неминуемо се появяваше и тогава вече не влизаше в категорията „събуждане“.

Пети вид: нов за Хари Хуле. Удовлетворено събуждане. В началото се изумяваше от факта как е възможно да се събужда щастлив и инстинктивно прехвърляше всички параметри; в какво всъщност се състои това идиотско щастие, дали не е само ехо от приятен глупав сън. През нощта обаче не беше сънувал нищо приятно, а ехото идваше от вика на демона. Лицето под клепачите му беше на измъкнал се убиец. И въпреки това Хари осъмваше щастлив, нали? Да. Със зачестяването на тези събуждания сутрин след сутрин Хари започна да свиква с мисълта, че действително е удовлетворен мъж, открил щастието някъде в края на четирийсетте, който все още, явно, съумява да удържи новозавзетата обетована територия.

Основната причина лежеше на по-малко от една ръка разстояние от него и дишаше равномерно и спокойно. Косата й, разпиляна по възглавницата, напомняше лъчи на гарвановочерно слънце.

Какво е щастие? Някакво научно изследване показало, че ако за измерител на щастието се вземе нивото на серотонина в кръвта, малко външни фактори водят до трайно покачване или спадане на това ниво. Ако човек изгуби крака си, съобщят му, че е стерилен, или къщата му изгори, нивото на серотонина незабавно спада, но шест месеца по-късно същият този човек в общи линии пак е толкова щастлив или нещастен, колкото е бил и преди трагичното събитие. Събития, традиционно смятани за източници на щастие — покупка на по-голяма къща или на по-скъпа кола — също не променят трайно концентрацията на хормона на щастието в кръвта.

Учените обаче стигнали до извода, че все пак някои обстоятелства повлияват усещането за щастие. Едно от тях например е сполучливият брак.

Хари имаше точно такъв брак. Звучеше толкова изтъркано. Понякога дори го досмешаваше, когато го казваше пред себе си, а — по-рядко — и пред шепата хора, които, макар да наричаше свои приятели, виждаше от дъжд на вятър: „Със съпругата ми се разбираме чудесно.“

Да, Хари държеше щастието в ръцете си. Да можеше, би копирал трите години, изминали от сватбата им, и би ги размножил, би ги изживял отново и отново. Но човек не разполага с такава власт. Не беше ли това причината за лекото безпокойство, което все пак го глождеше? Че времето е неумолимо, нещата се случват, животът е като дима от цигарата му. Дори в херметизирана стая се вие и се променя по напълно непредсказуем начин. А понеже сега животът му беше перфектен, всяка промяна би означавала регрес. Така е. Животът напомня ходене по тънък лед. По-добре е да плуваш в мразовитата вода, да зъзнеш и да се мъчиш да излезеш оттам, отколкото да чакаш всеки момент ледът да се пропука и да пропаднеш. Именно по тази причина Хари си създаде навика да става по-рано — дори когато не се налага. Днес например не се налагаше. Лекцията по следствени методи започваше чак в единайсет. Събуждаше се само за да има повече време да полежи и да усеща цялото това непривично щастие, да му се любува, докато го има. Пропъди образа на измъкналия се негодник. Той не влизаше в отговорностите на Хари. Нито в ловния му периметър. Пък и извергът със сатанинското лице се появяваше все по-рядко в сънищата му.

Хари изпълзя тихо от леглото. Дишането й се понакъса и той я подозираше, че само се преструва на заспала, за да не развали замисъла му. Нахлузи си панталона, слезе на първия етаж, постави любимата й капсула в кафемашината, сипа вода в резервоара и отвори бурканчето с нескафе за себе си. Купуваше малки разфасовки, защото прясното, неизветряло нескафе има много по-ароматен вкус. Включи термоканата, намъкна чифт обувки на бос крак и излезе на стълбите.