ЖАЖДА

Взе си душ. Обичаше да се къпе. Някой трябва да напише книга за къпането, казваше си понякога.

После влезе в спалнята. Завари Ракел до прозореца, в градинарския й костюм: гумени ботуши, работни ръкавици, протрити дънки и избеляла сламена шапка на главата. Тя се извърна наполовина и прибра няколко тъмни кичура, изпълзели изпод шапката. Хари се питаше дали Ракел си дава сметка колко е неустоима в това облекло. Най-вероятно да.

— Ау! — възкликна тихо тя и се усмихна. — Гол мъж.

Хари застана зад нея, сложи длани върху раменете й и започна да я масажира.

— Какво правиш?

— Гледам прозорците. Според теб трябва ли да вземем някакви мерки във връзка с идването на Емилия?

— Коя е Емилия?

Ракел се засмя.

— Защо се смееш?

— Веднага спря да ме разтриваш, скъпи. Спокойно, никой няма да идва. Емилия е името на бурята.

— А, тази Емилия ли? Не се притеснявай за нея. Нашата крепост ще удържи на напора на някаква си природна стихия.

— Така си мислим ние на възвишението, нали?

— Какво си мислим?

— Че животите ни са като крепост. Непревземаеми — тя въздъхна. — Трябва да отида на пазар.

— У дома ли ще вечеряме? Още не сме пробвали онзи перуански ресторант на „Бадстю“. Не е чак толкова скъп.

Хари се опитваше да накара Ракел да възприеме един от ергенските му навици: да не готви. Тя приемаше донякъде аргументите му: ресторантите са едно от най-сполучливите изобретения на цивилизацията. Още през каменната ера хората осъзнали, че приготвянето на храна в големи количества е по-практично, отколкото всяко семейство да изразходва по три часа дневно в планове, покупки, готвене и миене на съдове. На възражението на Ракел, че в това имало нещо декадентско, Хари контрира, че декадентско по-скоро е семейства с две деца да трошат милиони крони за оборудване на кухните си. Разумното оползотворяване на ресурсите предполага да плащаш на квалифицирани готвачи, за да приготвят храна в големи количества, а тези готвачи на свой ред да плащат на Ракел, когато им потрябва юридическа помощ, или на Хари, за да обучава полицейски кадри.

— Днес е мой ред. Аз черпя — той хвана дясната й ръка. — Не ходи на пазар.

— Няма как — възрази тя и направи гримаса, когато той я притегли към тялото си, от което още се изпаряваше влага. — Ще дойдат Олег и Хелга.

Хари я стисна още по-силно.

— Така ли? Нали каза, че никой нямало да идва вкъщи?

— Все ще изтърпиш два-три часа компанията на Олег и…

— Пошегувах се. Ще ми е много приятно. Но защо не ги…

— Не, няма да ги водим на ресторант. Хелга още не е идвала у дома и искам хубаво да я огледам.

— Горкото девойче — прошепна Хари и понечи да гризне меката част на ухото й, когато забеляза нещо на шията й. — Какво е това? — той предпазливо докосна червената точица с върха на пръста си.

— Кое? — тя попипа въпросното място. — А, да. Лекарят ми взе кръвна проба.

— От врата?

— Не ме питай защо — засмя се тя. — Много си сладък, когато се тревожиш.

— Не се тревожа, а ревнувам. Това си е моята шия. Пък и знаем, че имаш слабост към лекари.

Тя се засмя. Хари не я пускаше.

— Не — каза Ракел.

— Отказваш ли ми?

Хари чу как тя мигом задиша тежко. Усети как тялото й поддава.

— Дявол да те вземе — простена Ракел.

Обикновено тя се възпламеняваше за секунди — сама го признаваше — а ругатните бяха най-сигурният признак.

— Дали да не спрем дотук — прошепна той и я пусна.

— Късно е — изпъхтя тя.

Той разкопча дънките й и ги смъкна заедно с бикините до коленете, непосредствено над кончовете на ботушите й. Тя се наведе напред, хвана се за перваза с едната ръка, а с другата посегна да свали шапката.

— Недей — прошепна той и се наведе напред така, че главата му да се долепи до нейната. — Остани с нея.

Приглушеният й смях погъделичка ухото му. Божичко, как обожаваше този смях. Някакъв друг звук се смеси с него. Ръмженето на вибриращ телефон до ръката й на перваза.

— Хвърли го на леглото — прошепна той и нарочно не погледна дисплея.

— Катрине Брат е.

Ракел го гледаше, докато си вдигаше дънките.

По лицето му се бе изписала дълбока концентрация.

— Кога? — попита той. — Ясно.