ЖАЖДА

— Нищо не помня. Просто разсъждавам. Щом си назначен в Отдела за борба с насилието като следовател само след две години служба, значи работата е ясна.

Андерш Вюлер се усмихна.

— Ако се натрапвам, кажете и няма да ви притеснявам. Но съм тук от два дни и половина, а ако извършителят на двете убийства е един и същ, в близко бъдеще никой няма да си губи времето да ме обучава. Затова ми се ще да ви следвам, за да усвоя тънкостите в занаята. Само ако сте съгласен, разбира се.

Хари огледа младежа. Спомняше си го. Беше се отбивал в кабинета му, все задаваше много въпроси. Толкова много, а понякога и толкова несъществени, че човек би го заподозрял в „хулефилия“. Хулефили в Академията наричаха студенти, дотам вманиачени по култа към Хари Хуле, че се случваше да кандидатстват за прием единствено заради него. Хари бягаше от тях като дявол от тамян. Но независимо дали Андерш Вюлер беше такъв, Хари му предричаше светло бъдеще с високия успех от Академията, с амбициите му, с усмивката и непринудената социална адаптивност. А преди Вюлер да сбъдне прогнозата за шеметна кариера, Хари можеше да използва будния му ум за служебни цели. Например за разкриването на убийство.

— Добре. Урок първи: ще се разочароваш от колегите си.

— Защо?

— Чувстваш се едновременно респектирай от по-висшестоящите и горд, защото си мислиш, че си се озовал сред каймака на полицейските кадри. Запомни: детективите са като повечето хора. Не сме особено интелигентни, някои от нас са си направо тъпи. Допускаме грешки, и то много. Рядко си вземаме поука от тях. Когато се изморим, понякога предпочитаме да поспим, вместо да продължим гонитбата, макар да знаем, че отговорът на загадката е на една ръка разстояние. И така, ако очакваш да ти отворим очите, да те вдъхновяваме и да ти разкрием нов свят от следователски тънкости, ще останеш разочарован.

— Това вече го разбрах, Хари.

— Сериозно?

— Два дни работих с Трюлс Бернтсен. Исках да ми демонстрираш твоя подход.

— Нали си посещавал лекциите ми?

— От тях знам, че не работиш като Бернтсен. За какво мислеше?

— Кога?

— Докато стоеше със затворени очи. Съмнявам се, че онова, което ти е минавало през ума, го пише в учебниците.

Бьорн се беше изправил, забеляза Хари. А Катрине, застанала на вратата със скръстени ръце, кимна подканящо.

— Всеки следовател си има собствен подход. Аз например се опитвам да запечатам мислите, прелетели през ума ми в първите секунди от огледа на местопрестъплението; да запаметя всички привидно незначителни заключения, които умът ни прави машинално, докато попиваме впечатления от непознато място. Забравяме тези заключения бързо, защото преди да ги формулираме, вниманието ни се насочва към нещо друго, така както сънищата се отдръпват, когато се събудиш, и ти започваш да поглъщаш околната реалност. Девет от десет първоначални идеи се оказват безполезни. Осланяш се на десетата.

— И сега какво ти хрумна? Нещо съществено?

Хари се поколеба. Катрине го гледаше изпитателно.

— Без да съм сигурен, ми се струва, че убиецът е маниакален чистофайник.

— И по какво съдиш?

— Пренесъл е предишната си жертва от мястото на убийството до леглото. Серийните убийци имат еднотипен почерк. Тогава защо е оставил тази жертва в дневната? Между тукашната спалня и спалнята на Елисе Хермансен има една-единствена разлика: тук спалното бельо е мръсно. Вчера, докато оглеждах апартамента на Хермансен, криминалистите изнесоха чаршафите. Ухаеха на лавандула.

— И е блудствал с мъртвото тяло на тази жена тук, в дневната, защото се гнуси от мръсни чаршафи?

— Търпение. Едно по едно. Видя ли блендера в кухнята? Направи ли ти впечатление, че е оставил каната в мивката, след като я е използвал?

— Да.

— Било е напълно излишно да я слага там, защото той не е възнамерявал да я мие. Действието му навярно е продиктувано от някаква натрапливост. Вероятно страда от мания за чистота или от крайно изострена непоносимост към бактерии. Серийните престъпници често развиват фобии от най-ранна детска възраст. Но той не е измил мръсната кана, дори не е пуснал чешмата, за да я накисне, та остатъците от засъхналия му кървав шейк да се отмият по-лесно. Защо?

Андерш Вюлер сви рамене.

— Ще се върнем на този въпрос по-късно. Както виждаш, тази жена…

— Съседката я идентифицира — обади се Катрине. — Ева Долмен. Ева с „W“.

— Благодаря. Както виждаш, убиецът е оставил Ева с бикини за разлика от Елисе. Нея я открихме гола. В кошчето в банята открих празни опаковки от тампони. Затова предполагам, че Ева е била неразположена. Катрине, ще хвърлиш ли един поглед?

— Съдебният лекар ще пристигне всеки момент.

— Само колкото да разбера дали предположението ми е вярно. А именно: тампонът е още вътре.

Катрине се начумери. Надникна между краката на жертвата, а тримата мъже отвърнаха лица.

— Да, виждам висящо конче от тампон.

Хари извади пакет „Кемъл“ от джоба на якето си.

— Това означава, че убиецът — освен ако не е извадил тампона и после не го е пъхнал обратно — не е изнасилил жертвата вагинално. Защото е… — Хари посочи Андерщс цигарата.

— … маниакален чистофайник — довърши младият полицай.