ЖАЖДА

— Няма как да се предвиди какъв ефект би произвело официално предупреждение към населението. Възможно е то само да насъска допълнително психопата, с когото си имаме работа, да му вдъхне самочувствие, че диктува положението, че е недосегаем и може преспокойно да продължава в същия дух. Едно обаче е сигурно. Призовем ли гражданите да се пазят, ще оставим у тях впечатлението, че сме изгубили контрол над ситуацията. Подобно изявление от наша страна би изплашило не маниака, а гражданите на Осло. По-точно, би ги изплашило още повече. Онези от вас, които следят публикациите из уебстраниците на водещите вестници, сигурно са прочели тиражираните версии за връзка между двете убийства. Затова ще ви направя по-добро предложение. — Микаел Белман подръпна белите маншети на ризата си изпод сакото. — И то е да пипнем този изверг, преди да е наранил още някоя жена. — Белман се усмихна на екипа. — Какво ще кажете, разследващи?

Катрине видя как няколко глави закимаха.

— Чудесно — Белман си погледна часовника. — Моля, продължете, инспектор Брат.

Камбанният ансамбъл върху източната кула на кметството биеше за осем вечерта, фолксваген „Пасат“, полицейска кола без опознавателни знаци, бавно подмина знаковата сграда.

— През живота си не съм присъствала на по-трагична пресконференция — обобщи Катрине и подкара към улица „Кралица Мод“.

— Двайсет и девет пъти — подхвърли Хари.

— Какво?

— Двайсет и девет пъти повтори „без коментар“. Броих ги.

— Ей толкова ми оставаше да изтърся, че главният секретар ми е надянал намордник. Какви ги върши този Белман? Как така реши да не предупреждава хората, да не съобщи в прав текст, че из града върлува сериен убиец и хората трябва да са нащрек?

— Прав е за ирационалния страх, който ще предизвика.

— Ирационален? — изфуча Катрине. — Погледни навън! Събота вечер е. Половината от забързаните минувачки отиват на среща с непознат в очакване да се окаже принц, който да спре дъха им. Ако прогнозата ти за скъсения цикъл се сбъдне, надеждата на една от тези жени ще се оправдае, само че съвсем буквално.

— Ти знаеш ли, че в същия ден, когато извършиха атентатите в Париж, в центъра на Лондон стана голяма автобусна катастрофа? Жертвите в британската столица бяха почти колкото във френската. Норвежците с познати в Париж започнаха да звънят на пожар, изплашени техни близки да не са сред убитите. Никой обаче не се беше притеснил за приятелите си в Лондон. След нападенията в Париж хората се страхуваха да посетят френската столица, макар цялата полиция да се намираше в бойна готовност, но никой не се боеше да се качи на лондонски автобус, въпреки че британските власти не взеха допълнителни мерки за подобряване сигурността на обществения транспорт.

— Какво целиш да онагледиш с този пример?

— Хората се страхуват повече, отколкото предполага вероятността да се натъкнат точно на Вампириста. Защото новината се съобщава на първите страници на вестниците и защото пише, че той пие кръв. Същевременно същите тези хора продължават да пушат цигари, които крият не по-малък риск за живота им.

— Кажи ми, Хари, да не би да си съгласен с Белман?

— Не, просто се опитвам да погледна нещата през неговата призма. Искам да се поставя на неговото място, за да разбера какво цели. Белман винаги има задна мисъл.

— А именно?

— Нямам представа. При всички случаи се стреми случаят да не се раздухва много-много и да бъде разрешен максимално бързо. Все едно боксьор, комуто предстои да защити титлата си в предстоящ двубой.

— Какви ги говориш, Хари?

— Спечелиш ли шампионската титла, предпочиташ да избягваш мачове, защото най-доброто, което можеш да постигнеш, е да задържиш вече извоюваното.

— Интересна теория. Какво стана с другата?

— Казах ти. Не съм сигурен.

— Написал е „V“ на вратата на Ева Долмен. С тази буква започва името му, Хари. Нали каза, че почеркът върху местопрестъпленията ти е познат от активния му период?

— Да, но казах и друго: затруднявам се да конкретизирам какво точно включва този почерк.

— Ти го сравни с режисьор.

— Виж, Катрине, неведнъж се е случвало да се заблудя. Нахапаният гръклян, железните зъби, изпитата кръв… те не се вписват в неговите способи. Серийните изнасилвачи и убийци може и да са непредсказуеми по отношение на детайлите, но никога не променят основния си маниер.

— Този маниер включва богат арсенал от садистични техники, Хари.

— Той обича болката и страха им. Не кръвта.

— Нали спомена, че вероятно е прибавил лимона именно за да притъпи неприятния вкус.

— Катрине, дори да е той, какво ще ни помогне това? Откога го издирвате съвместно с Интерпол?

— Скоро ще станат четири години.

— Точно затова смятам за контрапродуктивно да съобщаваме на другите за моите подозрения. Така рискуваме цялото разследване да се сведе до преследването на един-единствен човек.

— Или просто го искаш само за себе си.

— Моля?

— Заради него се върна, нали, Хари? От самото начало си надушил, че е именно той. Олег е просто удобен претекст.

— Да прекратим този разговор, Катрине.