Жега в Мадрид

Дона се усмихна, но не отговори нищо. Нямаше желание да спори с Велика и да й обяснява колко е изморена. Кой щеше да я разбере? Този деветдесеткилограмов комбайн ли, който за няколко дни така ожъна и овърша цялото жилище, че и най-скритото ъгълче светна от чистота! И който за един месец изплете с неспирната си кука и закачи в хола такива пердета, че минувачите са спираха да им се любуват и звъняха на входната врата, за да питат къде са произведени!

— Допий си поне айранчето! — подкани я възрастната жена, без да вдига очи от куката.

— Не ми се пие, Вили — въздъхна Дона. — Цялото лято съм все така! Лошо ми е на стомаха, а главата като ме свие и… Сигурно е от горещината.

Протегна изтръпналите си крака и потърси леките платнени сандали под масичката.

— И тези отекли глезени… — измърмори тя под изпитателния поглед на жената срещу нея. — Искам само да си легна.

Велика остави решително куката си и скочи на крака:

— Я почакай малко!

Едрото й тяло се скри зад отворената врата на хола, но само след минута се появи отново. Дебелите пръсти стискаха тънка продълговата кутийка.

— Благодаря ти, но нямам нужда от термометър — поклати глава Дона.

— Не е термометър!

Звънецът на входната врата внезапно запя като камбанка. Чу се как бравата й изщрака и тя се отвори със скърцане.

— Тест за бременност е! — прошепна тя. — Боби го беше купила за нея, но не й потрябва.

— Не мога повече! — долетя до тях викът на Боряна. — Ще си сложа край на живота!

Вратата на хола се отвори с трясък и се блъсна в стената. Дъщерята на Велика влетя в стаята с подуто от плач лице, последвана от побледнелия Стоил. Направи няколко несигурни крачки, залитна като пияна и се свлече на дивана, без дори да погледне към втрещените жени до вратата. Мъжът й се отпусна тежко в креслото срещу нея, бръкна с треперещи пръсти в джоба на раираната си риза и извади пакет Fortuna.

— Проклет да е часът, в който тръгнах за тази страна! — сълзи потекоха по широките бузи на младата жена и закапаха по гърдите й. — И в който доведох тук децата си!

— Какво?… Какво е станало с дечицата?

Звуците, излезли от гърлото на Велика, наподобяваха повече грак на врана, отколкото човешки говор.

— Живи и здрави са, не бойте се! — смукна от цигарата мургавият Стоил и погледна умолително към Велика. — Ще ми дадеш ли една бира от хладилника, че изгорях!

— Аз ще донеса.

Дона влезе в малката кухня и грабна една от големите пъстри табли, изправени на шкафчето до лъснатата до блясък мивка. Какво ли се беше случило? Сълзите и смехът на импулсивната Боряна често се редуваха, еднакво бурни, но толкова разстроена никой в жилището не беше я виждал.

Отвори вратата на големия, лъхащ живителен студ хладилник и се спря нерешително. В главата й беше пълен хаос. И тази омайваща миризма… Какво ухаеше така екзотично?… А, да. Кускусът на Самира. „За какво дойдох в кухнята?… За бира!“

Бръкна вътре и извади голяма, стъклена кана, грижливо напълнена с айран и няколко алуминиеви кутии с Mahou и Trina. Затвори хладилника, свали от украсения с дантелка рафт на витрината чаши и сламки и грабна пълния поднос. „Само да не изпусна нещо… С тези изтръпнали ръце и крака!“

Сложи таблата на масичката в салона, седна до Боряна, протегна ръка и мълчаливо избърса подутите клепачи с влажна кърпичка, така, както правеше с възрастната Мария Долорес. Младата жена не помръдна, безчувствена за милувката. Две големи сълзи изникнаха на извитите като на кукла ресници, потекоха покрай червения подут нос и се приготвиха да паднат на мокрите гърди.

Стоил грабна каната с айрана, напълни до горе чашата пред жена си и отвори със замах кутията с бира.

— Стига си оплаквала! Няма умрял човек в къщата!

— Аз да бях умряла! — плъзнаха се две нови сълзи по треперещата брадичка. — Или да не бях се раждала! Най-добре щеше да бъде!

— Значи, пак мама е виновна — прозвуча гласът на Велика гальовно, обратно на изречените думи. — Кажи поне за какво, че да знаем!

— За това, че е майка! — подсмръкна Боряна и избърса отеклия нос с влажната кърпичка. — Че ражда и гледа деца и не знае защо ги гледа!

— Валентина се обади днес от България — вметна Стоил и отвори нова кутийка с Mahou. — Каза, че няма да се върне при нас в Мадрид, дори да я режем на парчета!

Велика подскочи цялата, сякаш я шибнаха през краката със стрък зелена коприва.

— Как така няма да се върне! Какво ще прави там?

— Ще учи! — изкриви устни Боряна. — Сякаш тук не ходи на училище!

— Беше подготвила една реч! — смукна от цигарата Стоил. — Половин час ни разказва как се срещнала със съучениците си от гимназията, колко напред били те по математика, а тя… Отборът на училището спечелил някаква олимпиада, три деца ще ходят на състезание някакво, в Мюнхен май беше. Учителката й казала, че само да поиска, ще включи и нея. Нали до миналата година беше между първите във випуска.

— Това е чудесна новина! — вметна Дона. — Трябва да се радвате!

— Радвам се! — врътна глава Боряна и очите й отново плувнаха във влага. — Идва ми с китка да се закича и дунавското да заиграя!